Преди да се усетя вече бяхме извън помещението.
- Какво ще правим сега сладкишче? - усмихнах му се
- Като за начало ще те преоблечем! - изсмя ми се
- Но сладкишче ние нямаме пари - направих тъжна муцунка
- Кой ти каза,че ще копуваме? - изсмя се
- Ами какво ще правим? - усмихнах се
- Ще крадем - разхили се
- Това ми харесва - затичах след него
Ние стигнахме до един магазин и влязохме. Жокера ми хареса дрехи,а аз...аз извърших първото си убийство. Убих продавачката и още си там някакви полицайчета. Ние взехме една хубава кола от паркинга и потеглихме.
- Сладкишче,това е най-хубавото ми преживяване! - изсмях се захапвайки челюст
Изведнъж върху капака ни се чу страшен удар.
- Какво е това? - направих се на уплашена
- Прилепчето - изхили се ядосано
- Оооо,нека се позабавляваме с него - погледнах го
- Първо се преоблечи - подаде дрехите ми
- Пред теб ли? - направих се на очудена
- Скъпа няма какво да криеш,скоро мила се приготви за първата ни нощ - погали косата ми
- Добре - казах ядосано
Щом се преоблякох Жокера ми каза заповеднически.
- Вържи косата си! - даде ми ластици
- Охх,сладкишче хайде прилепа ще ни отнесе - разсмя се
- Няма спокойно,изгубихме го по пътя! - усмихна се
- Как да се вържа? - изгледах някак...не разбиращо
- На две опашки,като отделиш розовото от синьото си - отговори
- Охх,сладкишче защо косата ми се промени след трансформацията? - изпуфтях премятайки косата си
- Не ти ли харесва? - ядоса се
- Харесва ми,но и преди си ми харесваше - нацупих се
- Трябва да забравиш каква си била преди,ясно? - озъби ми се
- Добре,но...как? - замислих се
- Ами намрази миналото си - удари волана
- Да но,как да го намразя,като то беше с теб - изпсува Жокера
- Ето го пак - ядосваше се
- Прилепчето - разсмях се
- Чакай! Ти да не си падаш по него? - спря колата
- Скъпи не! Хайде тръгвай,че ще ни хване! - разпищях се
Прилепчето или още така известния Батман започна да отваря покрива на колата ни.
- Какво правим сега сладкишче? - погледнах загрижено
- Ще направим нещо щуро - изсмя се
- Да го направим - ударих челюст една в друга
Жокера даде страшна газ към някъде. След малко видях табели на които пишеше,че пътя се строи. Стигнахме до една яма,отдолу запълнена с вода. Вече летяхме надолу,когато аз казах.
- Сладкишче,не мога да плувааам! - разпищях се
Последното нещо,което чух преди да се забием в морското дъно беше смеха на Жокера. Батман също скочи. Аз бях отпуснала тялото си на капака,а от Жокера нямаше и следа. Батман доплува до мен хвана ме,а аз се свестих. Извадих ножа си и го прерязах през крака. Той ми удари шамар и аз припаднах,сърцето ми спря поради липсата на кислород. Батман ме пое и ме занесе извън водата. Сложи ме в багажника си и докосна пулса ми. Аз не дишах,той ме хвана за бузите и ме целуна. Щом отворих очи започнах да плюя и да пищя. Той ме качи на седалката до себе си и ме откара в най-отдалечения....и опасен.......
ЗАТВОР
YOU ARE READING
The Joker
Fantasy-Затова ли си такъв?-попита тихо Харли -Не съм длъжен да ти отговарям.-озъби се -Но искаш да ми кажеш.-погледна го русокосата -Харли би ли умряла заради мен?-усмихна се зловещо -Разбира се.-отвърна -По-точния въпрос е дали би живяла заради мен?-засм...
