Аз съм Джозефин ....мда много странно име ...незнам как нашите са го измислили. За да ви дам някаква малка представа за това как изглеждам и като цяло това , което наричам моята личност или моя характер ...мен. Аз съм "малко "луда . Приятелите ми казват , че имам проблеми с мозъка... "малко "са прави... Даа луда съм. Добре , че имам по- голяма сестра ,която да ме вкарва в пътя ...но понякога е много досадна. Еми всеки с психичните си отклонения. Аз съм с дълга кафява МаЗнА сЛаМеСТа коса , с две думи не се харесвам особено. Ем нищо. Падам си по зарибяващи игри , обичам екстремните неща , но най - много обичам моторите. Имам си един и доста обичам рано сутрин и като казвам рано сутрин , имам предвид в 4.30 сутринта да минавам по най-спокойните и тихи улички . Там вдигам много голям шум.
-Да обича да досажда на хората!
-Морга не е вярно!!!!!
- Вярно е търси си внимание!!!
-Не! Просто помагам на хората да стават по-рано!?Разбра ли ???😎😛
-Както кажеш...все едно.😆
Междудругото това е сестра ми -Морган.
-Мога и сама да си кажа името спокойно.😊
-Не знаех . Извинявай !(най-мазното ,което можете да си представите)...
Доскоро се преместихме в Калифорния. Не можехме да издържаме , аз не можех да издържам в една къща с наще... може на някой да му е познато. Повтарям луда съм . Къщата не побира 50 човека. "Малко"преувеличено.
Че всичко започна , когато една сутрин минах да събудя една уличка...😆😆😆
Дам , представете си ....бръм ,бръм...
Докато карах най-нормално , несъзнателно спрях да огледам една къща . Тя беше много интересна . Беше си и доста луксозна. Много ми хареса. Искам и аз такава къща...мислейки не осъзнах , че един събуден , сърдит, едър, мускулест човек излизаше доста гневно от къщата си като блъсна вратата след себе си. Просто незнам как ми хрумна. Първото нещо , което направих беше , че от паника се изкачих по стълбите, които водеха към входа на къщата. Започнах да блъскам по вратата. Но никой не отвори , явно беше заключено . Тъй, че колкото можех по-бързо трябваше да се скрия за да не ме види вбесеният човек. Заобиколих къщата и там видях едно дърво ,което беше толкова удобно за катерене и беше точно до един отворен прозорец.
-Сякаш за знаели , че ще дойда!😎
Изкачих се по дървото и леко счупих един клон, но по чудо не паднах. Влязох през прозореца и се озовах в някаква спалня. Огледах се и видях едно легло ,едно наистина красиво легло и изглеждаше меко, скрих се под него. Някой мръдна , разбрах го защото имам изключително изострен слух . Шегувам се аз съм глуха. Просто матрака се помръдна. Човекът се събуди и стана. (Видях му краката . Интересното е , че тези крака за разлика от други не миришеха гадно. Даже леко приятно.Вижте ме сега ако някой ме пита каво забелязвам първо в един човек , щях да кажа как му миришат краката...Не ме питайте как разбирам попринцип.)Тази личност направи няколко стъпки и отвори вратата.
-Джакс!-извика мъжкото създание -познах по гласа. Поне гласовете разпознавам...
Чух лай !!!Това е куче !!!! Ааа страх ме е от кучета.
И кучето дойде точно до леглото и започна да ме лае . Направо щях да се напикая от страх. Ужасно е!!!
-Какво има момче!?Там няма нищо?Аааа може да е чудовище Джакси! Джакс там чудовище ли има? (кучето излая)
-Хей чудовище под леглото излез !-изсхили се мъжкият непознат индивид.
Аз нямаше какво да правя и просто излязох с най-нелепата усмивка.
-Здрасти!😰
-Не приличаш на чудовище? Ти си момиче!? Какво правиш под леглото ми?
-Ами... не бях сигурна какво да кажа . Това беше много красиво(само да отбележа 'оформено') момче сигурно на около моята възраст. Беше сякаш излязъл от приказките с добре миришещи крака. Много ми хареса. Леко се зачервих и сигурно си е проличало и то няма как иначе , защото момчето е доста чаровно , засега ще си замълча за това и да се направя , че не изпитвам нищо особено като го видя. Но трябваше да му обясня:
-Слушай ся аз... вдигах малко шум "случайно" и един твой съсед ме подгони много бясно и аз трябваше да се скрия...някъде...
-И избра точно моята къща?Моята стая?...
€€€
Чу се блъскане по вратата.
-Колко е часът?- попита ме момчето.
-5.00 часа е.
Отивам долу да видя кой е. -каза той.
Той слезе по стълбите много бързо и отвори външната врата.
-Кажете господине какво ви води насам? Кое ви накара да ме събудите в 5.00?
-Слушай хлапе аз съм по същата причина тук. Приятелката ти ме събуди много рано , а аз мразя да ме събуждат.
-Аз нямам приятелка !?
-Не ме интересува каква ти се пада искам да си получи заслуженото.
-Ей сърдитко няма никой у нас разбра ли !?
/Точно тогава аз реших да сляза/
-А тва момиче зад теб какво е!?А????-изкрещя сърдитото разбойниче.
-Аз съм призрак .. Ууууу... -реших да се направя на тъпа. /Не проработи.../
-Ей тинейджърче кажи на момиченцето да дойде да види какво стана с мотора и.
-Само някой да ме събуди пак !!!Ще се обадя на полицията!
-Ей дъртак смотан ние ще се обадим на полицията!
-Мотора ми!!!-изкрещях аз , защото моторът ми беше в ужасно пострадал от гнева на съседът.
-Затова не трябва ли да го съдим?
-Коя си ти и какво направи с деня ми?-усмихна се момчето.
-Аз съм Джо.
-Аз съм Кам!-ако ще си говорим на галено.
-Не си харесвам името просто...
-Ще се обадя на полицията.
-Защо ? Защото не искам да ти цялото си име!?
Кам само се засмя...
-Кефиш ме -каза той...
