Гл. На Джо
Незнам още защо не ни разпределиха момиче и момиче ,и момче и момче , защото така щеше всички , които са детствени да си останат такива, но явно Маги или онова момиче , което ни разпределяше имаше други планове.
Влязохме в стаята и прозорецът беше широко отворен и независимо , че навън беше лято в тая стая сякаш сезоните не важаха...Бях сигурна , че ще хвана някоя настинка.
Кам ме погледна празно :
-Нямаш против да спим в едно легло нали? Защото ако е проблем мога да спя долу в хола.
-Не .-казах аз без да отвръщам на погледа му.
Светнах лампата и тя светеше много слабо , но достатъчно. Стаята беше малка , със стар полюлей ,който беше на косъм от това да падне и да се счупи на земята. Леглото беше допряно почти до прозореца и на него си личаха топлите завивки , които заедно с прашните стари шкафове и изпокъсани тапети ни подсказваха , че стаята не е използвана доста отдавна и едва ли чаршафите са сменяни някога...да стискаме палци че са...
-Аз ще отида да видя другите стаи дали са такива или Маги просто ни мрази. Друга причина не ми се върти в главата...
Камерън излезе от стаята , но не се постара да затвори вратата след себе си. Звука от стъпките му малко по малко се отдалечи и аз отидох до банята за "вечерните си процедури". Предполагах , че ще остана с приспиване в една къща с момчета и момичета , но най-вече момчета и затова си взех секси пижама. (Много кофти име за пижама и кой изобщо лтф си кръщава пижамите , но и затова съществува рационално обяснение , което е , че аз не съм нормална и сигурно сте го разбрали от първата глава нататък, че така...)пижамата всъщност се състоеше от черно бюстие и сиви къси боксерки. Спуснах косата си , която беше вдигната на небрежен кок с няколко кичура спускащи се свободно по лицето ми. Сложих си подхранващ крем за тяло с мирис на ванилия и круша , която придаваше сладък привкус на пижамата ми.Измих и спиралата си .
След като приключих в банята отидох да загася лампата . Кам все още не беше дошъл и аз започнах да си събличам дрехите за да си облека пижамата...
Гл. Точка на Камерън
Точно се връщах от стаята на Наш
И вратата беше леко открехната. Лампата беше загасена и явно тя си беше легнала, но точно преди да бутна вратата за да вляза забелязах Джо ...лунната светлина огряваше голотата на тялото и . Изпитах необяснимо привличане сякаш под хипнозата на женствеността и , но от уважение към нея закрих очи докато не приключи. След като се уверих , че е приключила влезнох в стаята , а тя се беше завила през глава.
Гл. Точка на Джозефин
Усещах присъствието на Кам. Чух стъпките му , които приближиха до леглото . Бях се завила през глава и си направих малка дупка през одеалото за да го видя. Той съблече тениската си и се откриха няколо реда плочки. Имаше красиво и изваяно тяло. Сега нямаше как да отрека
, че не го харесвам. Той се подсмихна , сякаш знаеше, че го гледам . Сърцето ми заби учестено. Имаше някакво приятно необяснимо чуство , което изпитвах , когато съм с него. Обърнах се на другата страна и отвих одеалото си до половина. Усетих как леглото натежа и прожините издадоха шум.Дъха му пареше във врата ми , което ме накара да настръхна.Дишах тежко , което явно му направи впечатление, защото усетих как той се доближи до мен. Незнам защо ми хрумна , но се обърнах и очите ни се срещнаха.
Той ме гледаше толкова...незнам как да го опиша , просто уникално...потъвах в очите му . Но изведнъж сякаш Кам се засрами и се обърна рязко на другата страна. Личеше си че и той диша учестено. Стояхме в тишината двамата будни без да си кажем и дума. През това време гледах към тавана и си мечтаех някъде там из облаците. По някое време се обърнах и се загледах из гърба му. Видях големи дълбоки белези, които проследих внимателно с пръсти.
Той изведнъж подскочи и се изправи в седнало положение на леглото.
-Какво става Кам?-попитах го стреснато аз.
-Става това ,че ме караш да се чуствам странно.-каза той , стана от леглото и се облегна на прозореца. Загледа се някъде надалеч. Аз го последвах , като станах и пристъпих плахо зад него. Докоснах леко гърба му :
-Не се притеснявай. Няма нищо лошо в това да се водиш от чуствата си.-опитах се да го успокоя.
-Какво знаеш ти за моите чуства?-отговори тихо той.И как да се водя от чуствата си , когато незнам какво ми показват те.
/Не стана ли твърде драматично!?-помослих си аз.
Явно има нужда от това някой да го изслуша...отвърнах си/
-Остави ме намира !-извика троснато той без изобщо да се обръща , само след това заби погледа си в пода.
/-Явно не!-помислих си отново ./
-Добре де !Няма нужда да си толкова груб!-отвърнах му със същият тон и ядосано легнах в леглото и се завих през глава.
