Дразнещият звук на алармата пищеше из цялата стая. Беше 6:30 часа и грам не ми се ставаше. Но трябваше за да се запиша по-рано и тъй като беше петък в понеделник да постъпя в училище с необходимите материали. Наистина трябваше да се стегна и да взимам стипендия, това щеше доста да ме улесни.
Време беше да се подготвя набързо. Вързах прилежно косата си на кок и избрах морско-зелен тоалет за слънчевия ден. Както винаги не прекалявах с грима, освен нежен гланц или пък очарователна очна линия и спирала. Вече бях разопаковала и подредила всичко. Но имах нужда от повечко вещи и дрехи. Това щеше да стане, след като намеря откъде да изкарвам пари, било то стипендия или работа.
Когато тръгнах да заключа апартамента, минах покрай шкафчето в хола, на което имах снимка на Дийн. Ако бях у дома, бих се скъсала да плача за него, но сега.. Даже се замислих дали да не я изхвърля, както миналото. Но все пак я оставих и излязох.
След известно вървене стоях пред бъдещото си училище. Изглеждаше много добре отвън. Беше едва 7:10, а учениците почваха в 7:30. Когато влязох забелязах, че е доста приятно и отвътре. Успях да отида до директора и там ми отнеха около половин час обяснения, разговори с ''мама'' , документи, а след това обяснения за програма и необходими материали. Учех в немско-английската паралелка. В нея имаше високи стипендии и се мотивирах да се добера до тях. Директорът ме посъветва да почна редовно посещение на училището от понеделник, а дотогава да се готвя. Реших да го послушам и да се прибера в новия си дом. Беше 7:48 и явно всички бяха в час.
По коридорите беше все така тихо, само из някоя стая се чуваше шушнене или нечии учителски глас. Минах покрай женските тоалетни, откъдето излезе русо и доста добре изглеждащо момиче със зелени очи. Беше много едра и симпатична. Неволно се блъснах в нея, но тя реагира сякаш съм я ударила.
- Гледай си пътя.. Куч.. коя си ти? – гласът и беше толкова деградирал.
- Моля? Ти си го гледай. – погледнах я с презрение.
- Коя си ти? Нова ли си? – засмя се русото изчадие.
- Като гледаш, нося документи и се размотавам по време на час. Не, блонди, не съм нова.
- Слушай, мила, успех в гимназията. Ще ти трябва щом се имаш за нещо голямо. – зеленооката намигна надуто, отметна коса и изчезна в някоя си стая.
Ама че надути кифли имало.. Реших да не си хабя нервите и просто се насладих на свободата си. Обадих се на баба за да и съобщя, че съм записана и отидох в един парк. Там закусих баничка и сладолед и се разхождах. До 13 часа. След това реших да се върна в апартамента. Живеех на втория етаж на сградата и реших да не ползвам асансьора. Докато се качвах из стълбите загледах едно високо момче с изрусен перчем и тъмни очи, на около моята възраст. Не смятах, че той ще ме заговори, но той го направи..
- Здравей! Ти сигурно си нова тук, аз съм Камерън. – каза усмихнато. Беше наистина очарователен с перфектните си зъби.
- Да, така е. Аз съм Алекса, приятно ми е. – усмихнах се и аз.
- Е, след като си нова, би ли искала да те разведа наоколо?
- С удоволствие, но става ли по-късно, защото съм много изморена.
- Няма проблем. Аз също съм на втория етаж и ще се видим. До скоро!
Разтреперих се от радост, че някакъв сладур живее близо до мен и ме заговори. Даже усетих колко неловко съм изглеждала така зачервена пред него. Набързо влязох в дома си с широка усмивка. Пак седнах в хола за да почина. Мисълта, че срещнах Камерън много ме радваше. Бях развълнувана за новото си училище след два дни. Но ако всички бяха като онази руса кучка, какво ме чакаше?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Two connected hearts .. Or three ? / With Dolan Twins
ФанфикЖивотът винаги ни подготвя поредица от объркващи и неприятни моменти, в които просто ни се иска да не сме тук. Винаги знам, че това е просто временно и всичко ще отмине. Но в последните си преживявания, имам чувството, че нещата се влошават и никога...
