Two connected hearts .. Or three ? / With Dolan Twins

Chapter 1 - Нека се върнем, там където боли

Ако това не е ароматът на туко-що приготвени палачинки от мама. Винаги обичам тази вкусотия да лъхва в ноздрите ми. С удоволствие слязох долу за да заваря хубавата усмивка на мама. Беше събота и затова и станах в девет часа.

- Добро утро, скъпа! - очите на майка ми отразиха радостта й.

- Добро! - отвърнах усмихнато и нагънах палачинка. Мама забеляза наконтеният ми вид и ранното ми събуждане.

- За къде в този вид?

- Ами.. Роузи иска да ходим в мола и.. Реших да отида там нагласена.

- В мола? Толкова рано?

- Мамо, знаеш ни момичетата, ще се бавим цяяял ден.. - усмихнах се фалшиво. Разбира се, че нямаше да ходя в никакъв мол, с никоя от приятелките ми. Вече се срещах с момчето на мечтите си - Дийн. Русокос, не толкова висок, но здрав 24 - годишен мъж. Очите му бяха толкова опияняващо зелени, та чак биеха на кафяви при определени светлинни участъци. Устните му бяха най-сладкото нещо, което съм вкусвала, особено придружени от катинарчето, което си беше пуснал.

- Ъх.. Добре. Гледай да не се охарчваш.

- Повярвай, няма! - отново с усмивка бързо взех чантата си излязох.

Няколко пресечки по-надолу ме чакаше Дийн. С характерната си старомодна Импала 67. Не знам какво и харесваше толкова. Все пак работеше като механик и оценяваше тази кола.

- Здравей, красавице. - Дийн се беше подпрял на капака на другото си бебче - колата и отпиваше от кенче бира.

- Ей. - прегърнах го здраво и нежно допряхме устните си. - Какво ще правим сега?

- Предлагам, да отскочим до Северна Вирджиня, имам малко работа и ще се разходим.

- Но.. Това е път, знаеш нашите..

- До 16 часа ще сме тук.

- Добре, де.. Хайде!

Качихме се в Импалата и тежък въздух от мъжкия парфюм на Дийн се усети. Само отворих прозорците и се облегнах на седалката. Дийн се усмихна сладко и увеличи музиката. Приятна рок балада зазвуча по дългия път...

Ясно си спомням, че беше около 14:30. Отдавна бяхме пристигнали, Дийн отиде до някакъв гараж и се срещна с някакъв човек за определени части и после се разхождахме наоколо, хапнахме и в този момент просто седяхме гледайки една очарователна гледка. Телефонът ми звънна и беше мама. Изтръпнах.