Two connected hearts .. Or three ? / With Dolan Twins

Chapter 2 - Нека завършим миналото

Така след загубата на Дийн и родителите си прекарах едно изтезание в продължение на цяла седмица. Нито с мама, нито с татко си говорехме вече. Обикновено просто ми оставяха определена сума за деня, с която трябваше да ходя на училище и дори да ям. Нямаше никакви готвени храни за мен. И двамата ме подминаваха и когато се налагаше да ги попитам за нещо просто обръщаха глава настрани. Всеки ден по улицата хората ме сочеха и ме гледаха с омраза. В училище всеки ми се подиграваше. Дори приятелките ми страняха от мен, заради грозната ми репутация. Животът тук беше нетърпим. Само за седмица. А какво ще рече за още година-две? Нямаше как. Трябваше да обсъдя това с нашите и да се махна.

След поредният мъчителен ден се прибрах у дома разтревожена от това как ще реагират след като им съобщя плана си. Заварих ги и двамата у дома. Баща ми явно беше в обедна почивка и двамата обядваха на масата, нацупени.

- Знам, че не искате да ме поглеждате.. - заговорих ги. - Но само ме изслушайте, после пак си мълчете и ме игнорирайте. - И двамата ме погледнаха с безразличие, което пак ме нарани. - Вижте.. - изкашлях се. - Няма да ви тежа повече. Знаете, че много съжалявам за това, което сторих, но вече е късно. Нито вие ще ми простите, нито хората наоколо. Затова искам да ви облекча. Имам план да замина нанякъде, все едно къде. В някой щат на стотици километри. Затова ви моля само за всичките си джобни за целия месец. След това ще избера град, ще си намеря квартира и работа и може би ще посещавам онлайн-училище. Ще започна на чисто, без да ви тежа.

Двамата ме гледаха злобно.

- Мислиш, че ще се измъкнеш така? - Баща ми рязко стана от масата и се запъти към мен. - Слушай ме, Алекса или така де уличнице. Ти не само ще си третирана като такава, а ще трябва да търпиш. И докато не навършиш 18 и си под мой контрол няма да мръднеш оттук. Никакви пари няма да ти дам!

- Оу, знаеш ли ще открия пари! Не искам от мръсните ти пари!

- Мръсница! - той ме хвана за врата и усетих как въздухът ми намаляваше. Изчервих се и се опитвах да го отблъсна.

- Стига, Джон! - мама напълни очи и стисна баща ми за рамото. Той само присви очи и отпусна ръката си. Усетих как въздухът нахлу в мен и силно се изкашлях. Без да кажа нищо, се запътих в стаята си.