Заведи ме далеч...

Глава 1

Прибирах се към нас, когато получих съобщение от Стивън.
Стивън: Хайде да вечеряме навън днес?
Мишел: Съгласна!
Стивън: Супер ще дойда да те взема в 20:00. 😘

Стигнах до входа на сградата. Натиснах копчето за асансьора и зачаках. Стигнах до моя етаж. Извадих ключовете си и отключих. Живея с брат ми Джак, но той постоянно отсъства.

Оставих чантата си и събух обувките си. Отидох в моята стая и съблякох дрехите си. Взех си душ и застанах пред гардероба, за да си избера дрехи. Избрах това:

Сложих червило и спирала. Телефона ми звънна. На екрана се изписа името на най-добрата ми приятелка-Рейчъл.
- Ало?-вдигнах.
- Хей! Искаш ли да се видим днес вечерта?-попита тя развеселено.
- Ще вечерям със Стивън...Може утре?
- Да, но да знаеш имам голяма изненада!
- Нямам търпение!-засмях се аз.
- Добре, чао!
- Чао.-така завърши разговорът ни.

Гледах телевизия на дивана, когато телефона ми звънна, оповестявайки ме, че Стивън е долу. Обух се и взех чантичката си.

- Хей!-целунах го по бузата, когато влязох в колата.
- Здравей, бейб.-усмихна се той.
- Как си?-попитах.
- Щастлив, защото те виждам. А ти?
- Прекрасно.-отвърнах.- Е, къде отиваме?
- На ресторант.-погледна ме щастливо.

След 20 минути колата спря пред любимия ми ресторант.

Вечеряхме докато изведнъж Стивън спря да се храни и хвана ръката ми.
- Мишел, искам да те попитам от дълго време... -сърцето ми започна да бие лудо, той застана на един крак и извади кутийка с пръстен.-... Ще се омъжиш ли за мен?-погледна той към мен с надежда.
- Аз... Да!-разплаках се и го прегърнах.
- Обичам те!-каза той, а целия ресторант ни пляскаше.

"На сутринта"
- Добро утро!-целуна ме Стивън по нослето.
- Добро утро.-усмихнах се лениво.
- Какво ще правиш днес?
- Ще се виждам с Рейчъл.
- Аз трябва да излизам за работа...
- Добре, чао.-целунах го.
- Чао.-каза той и излезе.

Някой почука на вратата. Отидох с бавни стъпки и отворих. На врата ми се метна Рейчъл.
- Хей, момичеее!-задушаваше ме тя.
- Хеййй!-успях да кажа с последен въздух.
- Както виждам не си готова да излизаш...-погледна тя към пижамата ми.
- Ще се оправя набързо...-започнах да се обяснявам.
- Не на мене тия! Ти и набързо няма.-засмя се тя. - Хайде влизай в банята, а аз ще ти избера дрехи.- започна да ме бута тя.
- Добре, добре.-смеех се аз.

Учудващо след 30 минути бях готова.

Излязохме и тръгнахме към любимото ни кафене. Седнахме и си поръчахме.
- Е, искаше да ми кажеш нещо?-попитах я.
- Ам, да... Записах ни на една от онези еккурзии от училище, където ни пращат в друг град в нещо като приемно семейство и живеем там 2-3 седмици... Моля те не се сърди!-каза набързо тя.
- Ще те убия!-казах аз.

Здравйте! Това е новата ми история! Знам, че засега е скучна, но се надявам да стане по-интересна! Коментирайте и гласувайте какво мислите и да я продължавам ли?❤️❤️❤️ Обичам ви!