My "diferent" life

ПРОЛОГ

Здравейте,
Аз съм Кара Никълс. Аз съм момиче на 19 години, израстнало в "щастие и обич". Целият ми живот е нищо.
Нямам майка, нямам и баща. Не знам значението на думите радост, семейство и любов. За мен те не съществуват. Още от съвсем малко момиченце съм принудена да се справям сама с трудностите на живота.

Когато бях на 8 исках да отида в зоологическа градина и помолих родителите си да ме заведат. Те бяха скептично настроени към тези места, защото не одобряват това, че животните са откъснати от техния типичен начин на живот, но въпреки това, се съгласиха да отидем. Пътят до зоологическата градина беше дълъг, тъй като тя бе извън града, защото той нямаше капацитета за създаването й.

Пътувайки на там аз разказвах на нашите как искам най-много да видя лъвовете, защото любимото ми филмче беше " Цар лъв". По едно време изимитирах ръмженето на тези животни и мама се присъедини към мен, защото й беше забавно да се вдетини и да се повеселим за минута-две. След това татко се засмя и ме погледна в огледалото за обратно виждане. Аз му се изплезих и той искаше да направи същото, но изведнъж мама му хвана ръката и изкрещя:

-Внимавай!!!-баща ми погледна пътя и видя, че сме минали в насрещното.

Пред нас имаше друга кола и татко веднага зави рязко, а аз се залепих за вратата. Той не успя да задържи контрола върху автомобила и ние тръгнахме да се движим извън пътя. Преминахме в някаква земеделска обработваема площ. Точно щом изминахме 10 метра, се засякохме с багер. Шофьорът бе наравил опит да спре, но не успя на време. Всичко стана за секунда. Никой нямаше време да отреагира.

Следващия момент, в който отворих очи видях, че съм в болница и кракът и ръката ми са гипсирани. Оглеждах стаята няколко минути и се опитвах да се сетя защо съм там. По едно време влезе медицинска сестра, която като ме видя че съм будна подскочи и излезе от стаята с викове:

-Кара се събуди!!!

Веднага след това влезе леля ми Патриша. Аз не я харесвах защото беше много строга и студена към мен. Не харесваше и мама. Чувала съм я да казва, че майка ми само проваляла баща ми, а че аз съм копеле.
Тя ме гледаше и хвана ръката ми. След това ми каза:

-Хубаво е, че се събуди.-зачудих се на нейната нежност, но в следващия момент тя парира чувството.-Сега ще можеш да ми обясниш защо се случи тази трагедия със сина ми!