My "diferent" life

Пациентът

Ашли трябваше да отиде при майка си, защото тя беше болна и имаше нужда от помощ.

Сутринта, преди Аш да тръгне към дома на майка си, тя дойде вкъщи, за да ми каже, какво трябва да правя в болницата.

-Кара, днес е щастливият ти ден!

-Знаеш, че за мен такива дни не съществуват.

-Стига де! Излушай ме.

-Добре, слушам те.

-В болницата са настанили едно много симпатично момче на твоите години. Мисля, че си е счупил ръката. Или беше крака. Не съм сигурна, но-о ти ще се погрижиш за него.- Ашли беше много ентосиазирана.

-Аш, за мен това "симпатично" момче ще е само пациент. Пък и не може и да е друго.

-Ооо, стига Кара. Поне си поговорете. Не можеш винаги да си сама...

-Аз не съм сама. Имам теб и моята "любима" леля.

-Нямах това предвид. Трябва ти тръпка. Приятел. Човек на когото да се упреш. Аз не мога да съм ти достатъчна.

-Можеш, а и съм решила да остана стара мома с котки.

Ашли се засмя и ме бутна леко.

-Добре. Щом си си го решила.-продължи да ми се смее.- Но искам да си поговорите поне. Довечера ще дойда да спя при теб и ще ми разкажеш, да знаеш.

-Добре, добре, айде тръгвай. Закъснявам за лекций, а дори не съм се облякла.

-Оставям те. Чао и успех днес.- прати ми въздушна целувка както и аз на нея.

Ашли тръгна и аз по най-бързия начин се оправих и излязох.

За щастие стигнах на време в университета. Часовете минаха бързо както всеки ден.
На обяд отидох до близка пекарна и си взех баничка.

Отидох в болницата. Преоблякох се с униформата на Аш, прибрах си чантата в едно от шкавчетата, които са за вещите на персонала и си вързах косата на кок.
Реших да видя как е пациента и дали има нужда от нещо. Влязох в стаята и момчето ме погледна.

-Здравей.-поздравих го. Наистина беше симпатичен както каза Ашли, но мен това не ме интересуваше. Не трябваше да ме.

-Здрасти.-отвърна ми и ме попита.- Ти ли ще заместваш Ашли днес?

-Да. Дойдох да...

-Аз съм Том. Приятно ми е да се запознаем.- той ме прекъсна и ми подаде ръка, за да се здрависаме. Явно си беше счупил крака.