Сърцето на Макандас

Въведение

Момичето унищожи моят кристал...
Тогава земята под мен се разтресе и аз паднах в един от огромните й процепи. Бях мъртва...

Кошмарът ми се прекъсна от алармата ми. Колкото и неприятно да ми беше трябваше да изкарам и този ден в работа на Метният базар.
Работех при семейство Трунчънс от 5 години за 5 нокри на час. Така изкарвах прехраната си.

Погледнах през прозореца на апартамента. Навън валеше. Това означаваше без работа докато не спре да вали.

Отидох в малката баня и започнах да греба с канчето в студената вода от кофата в ъгъла и да поливам тялото си. Изтръпнах при първия допир на ледената вода с голото ми тяло, но стиснах зъби и продължих.

След като бях готова избърсах тялото си в изтърканата, стара хавлия и влязох отново в стаята си. Повечето хора нямаха удобства като богаташите с вани и топла вода и душове с меки халати и памучни дрехи. Не..
Тук хората бяха бедни. Едвам можеха да си позволят да хапнат нещо, пък камо ли да се изкъпят. Аз бях доволна от това което имах.

Извадих бяла риза, черен панталон и бельо. След като се облякох застанах пред счупеното наполовина огледало и минах с дъреният гребен през черната си гъста коса.

Огледах се. Съвсем нормален нефемихит.(Нефимихът е същество,което притежава кристал)
Де да можеше да покажа това,което можех. Припомних си, че майка ми беше зелен нефимихит, а баща ми черен. Нямаше начин да съм нещо повече от син или оранжев. Не знаех каква съм...Тестът бе след 3 дни. Трябваше да се подготвя по-рано за новината. А, ами ако не бях дори нефимихит?!
Нали не беше възможно?! Оставих се на най-лошите мисли да ме завладеят, затова не разбрах кога дъжда е спрял.

Опомних се и погледнах през прозореца. Небето беше чисто. Затова пъхнах ключа за апартамента в джоба си и излязох затръшвайки вратата.

Надявам се новият ми проект да ви е харесал. Съжалявам,ако има грешки. Какво мислите за геройнята?❤️👑