Сърцето на Макандас

Глава 3

Пред мен се откри арка с керемиден цвят, която водеше до една река от лава, а до нея се беше настанила малка дървена къщурка. Чудех се как не се е запалила от хвърчащите малки огънчета.

-Колибата на Либерти - каза Брейлон и пристъпи напред.
Аз го последвах, изгубила ума и дума. Нито знаех кой е Либерти- нито защо сме тук.

Минахме внимателно покрай реката, стигайки до целта си, а именно колибата.

Вратата се отвори с пронизително скърцане. Пред нас стоеше по-дребен от мен мъж с очила и сива, прибрана назад с гребен, коса.

-А, Брейлон ти ли си? - каза спокойно той.
-А, ти си? - ме попита стареца, премахвайки ръкавиците си.
-Алексъс - отговорих простичко.
-Алексъс, чия? - позаинтересува се той.
-Уестбей. Алексъс Уестбей. - отговорих на въпроса му.
-Познавах майка ти. Тя минаваше често през мен да ме види. Ехх, Ерналда. - въздъхна той, произнясайки името на майка ми.
-Да тя беше невероятна жена. - допълни Либерти след това.
-Така, така, така... Ако можем да преминем към това за което сме дошли. - прекъсна разговорът им- Брейлон.
-А именно да..- не успя да довърши, защото Либерти го прекъсна.
-Да ти магнитизираме кристал за твоя сектор. И сега ще ми кажеш какъв нефимихит си. - каза старчето.

От този въпрос се боях най-много.
-Боя се, че не знам. Взеха ме три дни преди теста. - казах едвам, едвам.
-От това се боях най-много. Изглежда ще караш теста, които в нашите условия в лагера ще отнеме поне седмица. - каза Либерти.
-Имаш 2 дни за подготовка и Брейлон, ако изяви желание ше те подготви. И моля без лични отношения с Брейлон. - каза той, почиствайки внимателно очилата си.

Ченето ми стигна пода. И двамата му се опулихме насреща.
-Н-не, няма такова нещо! - развика се Брейлон.
-Пфу, хубава работа! Млад си, а ти момиче направо - мома! - каза Либерти, като ни забута към вратата.
-Аааа, моля ти се! Точно с тази няма да тръгна. - каза Брейлон.

Усмивката ми помръкна, а Брейлон погледна към мен с поглед казващ: ,, Истина е''. Затръшнах вратата под носа му. Той я отвори и ме последва намръщен. Аз бях скръстила сърдито ръце. Той ме подмина и започнах да вървя зад него.

Изведнъж се обърна и аз се блъснах в него, падайки на земята.

-Предлагам ти да сключим сделка. Ще има бал след седмица. Твоят изпит е след два дни. - поде той.
-И какво им е общото? - попитах съскайки.
-Не ме прекъсвай. Сега ще кажа. - започна наново. - Аз ще ти помогна за да се подготвиш за изпита, а ти ще ме научиш на обноски за бала и как да танцувам. - довърши казаното.
-А откъде си сигурен, че мога да танцувам? Откъде изобщо знаеш, че имам обноски?!- попитах.
-Не напразно те следях с продължение на седмица. А и си момиче. - намигна ми.
-Има сделка. - казах изправяйки се, защото още бях на земята.
-Това значи ли примирие засега? - полюбопитствах.
-Не бъди нахална. - продължи да върви той, а аз продължих да го следвам с изписана усмивка на лицето.
-И да знаеш, започваме утре. - допълни Брейлон.

Здравейте! Не съм от тези хора, които обичат да пишат бележки. Затова ще ги виждате рядко. Е поне засега. Ако има някой, който чете историята ми, надявам се да ти е харесала главата. Съжалявам ако има грешки.❤️