BadAss Girl And MAGCON

1

Събудих се от крясъците на майка ми:
- Мелиса ставааай!! Вече е 8 без 5!-отворих очи изнервено и погледнах часа. Беше 7. Майка ми ме познава прекалено добре и знае, че ще се бавя поне 3 часа, затова станах и тръгнах да се оправям. Всяка сутрин имам чувството, че леглото ми е Властелина на леглата и ме примамва отново да легна и да не ставам повече. Мога само да си мечтая. Отидох в банята, измих си зъбите и се напръсках обилно с любимия си дезодорант. Избрах си една бяла тениска с надпис PERFECT на нея, черен клин на малки дупчици и неоново зелена шапка с козирка. Облякох се, като сложих шапката с козирката отзад.
Слезнах долу и какво да видя! Каква приятна изненада! Мама пак не е направила нищо за закуска. Ама разбира се.
-Стига си гледала жално към масата, ще си купиш нещо по пътя.-каза тя.
-Нима искаш да се храня с нездравословни храни!?- казах със сарказъм. Нямам нищо против да се тъпча с вредна храна. Ходя на много спортове и изглеждам добре,така че защо не?
Майка ми завъртя отегчено очи и ми подаде няколко долара. Обух си неоново зелените маратонки в тон с шапката и си метнах черната раница на гърба.
-Чао, мамо!- казах и 'и махнах.
-Чао, миличка!- взех си скейтборда и потеглих към училище.
Пристигнах тъкмо 5 минути преди започването на часа. Оставих си нещата в шкафчето. Някой много яко ме удари по задника. Знаех кой е. Затова се направих на изненадана и стресната. Обърнах се и силно удариха момчето по рамото.
-Аааауууу!! Аз съм!- измрънка Джак.
-Да знам. Затова те ударих.- казах със мазна усмивка, докато гледах как разтрива удареното с нацупена физиономия.
Влезнахме в класната стая и всеки си седна по мястото. След 10 минути закъснение господинът най-накрая се сети, че има час и реши да се появи.
Бла, бла, бла, още часове, бла, бла, бла, междучасия, през които с Джак се закачаме... приятелките ми, които го гледат замечтано... и така часовете приключиха.
-До скоро, мъник, ще се видим на скейт парка.- мразя да ми казва мъник.
-Джак 3 месеца по-голяма съм! Не ме наричай така!
-Ок, до скоро, дребус.- каза, като ми намигна мазно. Завъртях очи, взех си нещата от шкафчето и тръгнах към къщи.
Денят беше топъл и слънчев. Супер. Прибрах се и веднага отидох в кухнята. Награбих някалко снакса и един натурален сок. Проснах се на дивана пред телевизора. *Но Джаксън!! Няма ли да пишеш домашни?! Няма ли да учиш? Дрън, дрън, дрън! Толкова ли си безотговорна?!*. Нека ви кажа нещо. През лятото, когато ми е тъпо(което е през повечето време) просто попълвам всички учебници и тетрадки. И така нямам за писане. Пуснах си Cartoon Network. Тъкмо почваше едно от любимите ми шоута. Започнах да си припявам с песничката, докато се тъпчех с един от снаксовете. И тогава телефона ми звънна.
-Защо ядеш чипс без мен?
-Откъде ме виждаш откачалник такъв?- попитах, като започнах да се оглеждам. Тогава го видях през прозореца, докато правеше кучешка муцунка, за да му отворя вратата.
-Знаеш къде е ключа. Влизай.-казах и затворих телефона. Джак отвори вратата и се просна до мен на дивана, като отвори втория пакет чипс.
-Нали щяхме да се срещнем на парка? Какво стана?
-С моето шесто чувство на най-добър приятел усетих че си сама.-погледнах го с повдигнати вежди, което значи ,,сериозно ли?"-и че имаш храна.- ама разбира се.-Пак ли гледаш тия бебешки детски?
-Предпочитам да гледам тях отколкото да прекарвам времето си с теб, което е очевидно, щом не ти звъннах.- той сложи ръката си на гърдите си в знак, че го е заболяло.
-Нямаш ли домашни за писане?
-Нах. Кога съм писал домашни?
-Да, прав си. Нищо и никой няма силата да те накара.
Гледахме телевизия, ядяхме, отидохме да разходим Чарли, пак ядяхме и се бихме с възглавници. Човекът, който първи се предадеше трябваше да смеси лютив сос с кисело мляко и кисели краставички и да го изяде .
-Слабак!!
-Няма да го изям! Знаеш, че мразя кисели краставички!
-Не ми пука! Ти сам предложи това. Сега ще ядеш.- той направи намръщена физиономия и ме погледна жално, но аз само безмилостно му подадох лъжицата. Взе я, като загреба голямо количество от гадорията, която направихме. Започнах да се хиля на уникалната физиономия, която направи. Продължих да се смея, та чак ме заболя корема. Нещастието му ме радваше(да знам, ужасна съм). Но спрях, когато видях, че плаче.
-Толкова ли е зле? Съжалявам!- казах притеснено.
-От ютиия цоц е...- каза все още с пълна уста.
-Добре, стига ти толкова. Не е смешно когато ревеш.- той изсипа останалата част от нещото в таолетната.
-Добреее.. какво ще правим сега?
-Никва идея.- отговорих.- Скейт парка?
-Ок.-взехме си скейтбордовете и потеглихме натам.
Пристигнахме и Джак се пусна пръв от рампата. Падна (разбира се). Докато аз се смеех Дейна и Рошел( най-добрите ми приятелки) отидоха да му помотнат.
-Хей!-поздравих ги, като скочих от рампата.-Винаги сте там когато бебето има нужда от вас, нали?
-Няма нищо лошо да помогнеш на приятел когато падне от рампата, дребус.- каза Джак- Добре, че тези прекрасни момичета бяха до мен, за да ми помогнат.- Рошел се изчерви. Пада си по него от бая време.
-Няма проблем, Джак.- каза Дейна. Голямото бебе се отдалечи, като си разтъркваше натъртения лакът.
-Какво правите, дами? Дойдохте да зяпате Джак ли?
-Много добре знаеш, че е по-вероятно да зяпам теб.- Дейна е лесбийка- Но този път, като по чудо не преследваме Джак заради Рошел. Просто ни се допи кафе, а знаеш, че тук правят най-хубавото в целия град.
-Да, права си.
С Джак карахме скейтборд до 8 часа, докато не стана толкова тъмно, че вече не виждахме къде да караме и започнахме да се блъскаме навсякъде.
-Време е да се прибираме, дребус. И двамата караме като замаени бизони.
-Гавори за себе си, аз се справям пер...- и тогава се бутнахме един в друг.- добре, хайде да се прибираме.
След като се прибрах бях капнала.
-Къде беше, мила?
-На скейт парка с Джак.
-Има пилешко в сос за вечеря.
-Пак едно от твоите ужасяващи творения? И този път ли е живо?
-Хей! Никъде не пишеше, че трябва да варя омара.
-Мамо. Това е едно от основните действия.
-Все едно, ще ядеш ли?
-Не. Отивам да спя. Някой ме събуди прекалено рано и не си доспах.
-Няма какво да се оплакваш. Знаеш много добре, че щеше да закъснееш, ако не бях аз.
-Да, да добре. Лека нощ.
-Лека нощ, Мелиса .

Джак (Джак Дейл)