-Не.
-Какво?
-Казах не. Няма да ходиш.
-Защо?
-Защото така.
-Не те разбирам.
-Мелиса, спомняш ли какво стана с Чарли още първия ден когато го взехме?
-Откъде да знам, че трябва да му сложа каишка, за да не избяга и да не наръфа грозната чанта на някаква бабка!?
-Не наричай мисис Ларис някаква бабка. Тя те гледаше докато беше малка.
-Ако под ,,гледаше" имаш предвид да се напива и да гледа сапунки, докато муа се тъпче с бонбони, тогава да, беше добра детегледачка.- мама само завъртя очи и продължи да мие чиниите.
-Моля теееееееее!! Моля те, моля те,моля те, моля тееееее!
-Питър, моля те кажи на дъщеря си до спре да ми досажда.-каза мама когато видя, че тати влиза през вратата.
-Какво искаш, кифличке?
-Да отида на MAGCON.
-Добре, може.
-Питър, не може просто ей така да я пускаш на нещо, което дори не знаеш какво представлява.
-Какво представлява MAGCON, сладурче?
-Обикалям разни градове с други известни в мрежата яки хора.
-Защо не я пускаш?-попита тати.
-Защото е безотговорна и какво ли не могат да 'и направят хората по улиците.
-Ходи на бокс, мила. Няма от какво да се притесняваш за тази малка бойна машина.- и двамата с тати направихме големи умилителни усмивки. Обичам когато е на моя страна. Няма начин да изгубя щом той ме пуска.
-Но ще бъдеш много внимателна и ще се пазиш.- започнах да викам щастливо и да тичам из кухнята.
Отидох си в стаята и звъннах на Джак.
-Познай кой ще ходи на MAGCON?
-Сериозно ли те пусна?!? Чакай малко... да не си 'и сложила нещо в храната?
-Ей! Няма да трътна да дрогирам майка си, за да отида на MAGCON. Трябва да пазя пликчето за по-спешни случаи.- той се засмя леко.
-Да го отпразнуваме?- когато кажем ,,да го отпразнуваме" имаме предвид да стоим будни цяла нощ, да се тъпчем с чипс, шоколад и газирано и да гледаме комедийни филми.
-Мммм нашите са у нас. Няма да може да окупираме хола.
-Идвай у нас. Родителите ми са извън града.
-ЙЕЙ! Ей сега идвам. Само да си напудря носа.-казах надменно.
-Ти никога не слагаш грим. Идвай по-бързо, че ще пусна филма.
-Изчакай де! Не искаш ли да взема храна?-той замлъкна за малко и после каза:
-Вземи снакса с бекон.- засмях се и затворих.
-Къде отиваш, Мелиса?-попита ве мама, след като ме видя да слизам по стълбите с натъпкана с храна раница.
-При Джак.
-Добре, забавлявай се.- да знам. Майка ми е супер.
-Мерси, мамо! Чао.- обух си набързо маратонките без да ги завързвам. Няма смисъл. Джак живее малко по-надолу по улицата. След като стигнах до тях, отворих вратата и влязох.
-Къде е храната?
-Здравей и на теб.
-Взе ли с бекон?
-Да, взех с бекон. Кой филм изтегли?
-,,South park".
-Супер.-седнахме на дивана в хола и отрупахме масата и мястото около нас с шоколад, чипс и всякакви газирани напитки. Изгледахме филма и много се смяхме. Стана около 12 и се чу звънеца на входната врата. Изгасихме всичко. Имаше две тъмни фигури отвън. По едно време засвири и мелодията на телефона ми. Вдигнах.
-Докога ще седим отвън, няма ли да ни отворите?-беше Дейна. Започнах да се смея, като им отворих вратата.
-Какво стана?-попита Рошел.
-Джак направо се напика от страх.-и трите започнахме да се смеем докато той се цупеше.
-Не бях само аз. И ти подмокри пеленките, дребус.
-Млъквай. Какво правите тук?
-Стана ни тъпо, а знаем, че вие винаги сте на линия, така че дойдохме при вас.-оставиха си нещата си и направо се проснаха на дивана на Джак.
-Е какво ще правим?
-Истина или предизвикателство?- предложих аз.
-Дребус, по-изтъркано нещо не успя ли да измислиш?
-Джак, изборът си е твой. Ние сами ще си гледаме сутиените в тоя случай.- Рошел се изчерви и погледна надолу, а Джак се опули. Ние двете с Дейна се пукахме от смях.
-Добре ще участвам.- каза просто той.-пак се засмяхме.
Седнахме в кръг на килима пред дивана и започнахме. С Дейна се познаваме от много време, докато Рошел се присъедини към нас преди 5 месеца.
-Направо започваме с целувките и 7-те минути в рая, или рърво ще го караме по-бавно?- Джак и Рошел бяхо в шок, а ние с Дейна се хилихме.
-Първо по-леко, разбира се!- изписка притеснено Рошел.
-Добре. -завъртяхме полупразната бутилка от Кока Кола. Падна се Джак.
-Какво ще е, тъпчо?
-Предизвикателство, дребус.
-Изпий сурово яйце!
-Натискай се с Рошел!-извикахме и двете едновременно и се закискахме. Джак и Рошел ни гледаха стреснато.
-Вече може ли да ги заведем в болница? -попита Шели (така 'и викам понякога)
-Да, това е добра идея.-отвърна Джак.
-Добре, добре спираме. Строши си едно яйце в косата и го използвай като гел. След това си направи прическа.- Джак изпълни предизвикателството. Врътнахме бутилката и се паднах аз.
-Сега ти се натискай с Дейна!-опита се да ми го върне Джак, но аз просто се обърнах към нея и я целунах. С език. Без грешни заключения. Не съм обратна, просто не виждам нищо грешно в това. Човекът с яйцето и Шели зяпнаха с отворени усти. Приключихме с целувката и се усмихнахме на двамата аматьори.
-Ама вие да не сте...-запелтечи Яйчения умник.
-Не, не. Просто исках да ти видя физиономията.- пак врътнахме шишето. Падна се Шели. Погледна към нас с Дейна уплашено, а ние се усмихнахме мазно. И двете казахме:
-Направи ни стриптийз!- горкото дете за малко не припадна.
-Няма да стане!- каза категорично тя.
-О, хайде де! На Джак много ще му хареса!- личеше си, че беше обнадежден за стриптийза.
-Казах не!!- горкото яйцемомче.
-Тогава сваляш блузата. Не приемеш ли предизвикателството, махаш дреха.
-Дори не сте ме питали дали искам истина или предизвикателство!- с Дейна само вдигнахме ръце в знак на невинност. Рошел погледна към Джак. И си свали блузата,като остана само по сутиен. Чакай какво? Това не е срамежливата Шели! С Дейна започнахме да викаме и да 'и подсвирваме, а Яйчо целия стана червен.
-Виж го! Целия почервеня!- започнах да се кискам аз.
-След като досега съм виждал само само вас двете, а вие сте плоски като дъски, при такава гледка човек...-опита се да довърши, но го хвана срам и ние с Дейна се захилихме.
Играхме до 3 сутринта, като Джак остана по боксерки, аз-по блуза и гащи, Дейна-по дънки и сутиен, а Рошел -по гащи,закриваща бюста си с празно пликче от любимия снакс на Джак. Така става л, като не приемаш предизвикателства. Той ставаше все по-червен с всяка смъкната дреха от страна на Шели. Просто бяха един за друг.
-Стига ли ви толкова?-попитах.
-Виждала си ме гола, така че аз нямам какво да губя.- отвърна Дей(накратко). Но двамата влюбени бяха. Започнаха да ни замерят с каквото им падне.
-Добре! Добре! Няма да играем повече! Сега отивайте да се изкъпите, влюбени гълъбчета.- каза Дей. Шели си взе дрехите и побягна нагоре, но после се върна с надолу главата и се обърна към Джак:
-Къде е банята...?- попита тихо.
-Ела, ще ти я покажа.- с Дейна започнахме да викаме ,,оооооо" и да им подсвирваме. Двамцата се качиха горе, а ние останахме да подреждаме кочината.
-Скоро ще се сформира MAGCON.-по едно време изръси тя.-Трябва да си вземем билети за едно от шоутата. Всяка година ходим.-вярно е. Затова така откачих когато ми предложиха и аз да участвам.- Тази година няма шанс да пропуснем. Момчетата ще са по-яки от всякога. Проверих ги.
-Ъъмм... за това...
-Какво? Какво стана? Моля те, кажи ми, че ще дойдеш с мен! Не мога да отида сама!
-Не, не е това.
-Тогава какво е?
-Дей, обади ми се една жена..
-Ииии?
-Ами.. ще участвам в MAGCON.-настъпи неловка тишина. Не смеех да я погледна. Не знаех как ще реагира. Тя започна да вика и да скача навсякъде. След това дойде и ме прегърна силно. Прекалено силно.
-Кучка такава! Защо не ми каза по-рано?! Толкова много се радвам за теб!!-засмях се.
Почистихме всичко, изкъпахме се и легнахме долу в хола.
-Лягайте на дивана, дами.- каза Джак.
-Ами ти къде ще спиш?-попитах аз.
-Не се притеснявай, малчо, няма да спите сами. Само да сваля надуваемия дюшек от стаята ми.-с Дейна имахме план. Нямаше този сополанко да го провали. Джак свали дюшека и ние двете веднага се проснахме върху него.
-А аз къде ще спа?- с Дей се усмихнахме мазно и кимнахме към Рошел. Тя вече спеше дълбоко.
-О, не, няма да стане.
-Не я ли харесваш, Джак?-попитах. Той погледна към спящото момиче и после към нас. Легна до нея. С Дейна се изкискахме и също легнахме да спим. Погледнах часа. Беше 4:15 сутринта.
-Лека, смотаняци.-казах.
-Лека, дребус.-каза Джак.
-Лека, кучко.-отвърна Дейна.
