Събота. Прекрасен ден да си стоиш вкъщи и да не правиш абсолютно нищо. Ставаш в 10-11 часa, закусваш с каквото ти падне, до обяд само гледаш телевизия и животът е прекрасен. Но после идва досадния ти приятел и не те оставя на мира.
-Подай ми купата със Nesquik и прясно мляко, моля.
-Не.
-Защо не?
-Махни се от къщата ми, Джак! Деня си беше предназначен за мен. Сама щях да се тъпча и да не правя нищо. САМА.-той ме погледна за секунда.
-Може ли сока?
-Махни се!
-Да, да и аз те обичам..-признавам си, колкото и да ми е досаден, ми харесва, че не се маха. Все пак ми е най-добрия приятел.
Така седяхме да към 3 следобед, когато телефонът ми звънна. Свикнала съм досадника до мен да ми звъни, затова погледнах към него. Той само си повдигна раменете. Отговорих:
-Добър ден! Мелиса Лиъм Джаксън?
-На телефона.
-Обаждаме се, за да ти предложим да участваш в MAGCON! Мислим, че ще бъдеш прекрасно попълнение към състава.- телефонът беше включен на високоговорител и Джак чу всичко. Започна да истерясва безгласно, за да не го чуят по телефона.
-Намерете някой друг, с който да се закачате. Аз няма да се хвана.- и продължих да си гледам телевизия.
-Какво направи?!?!-започна да вика Джак.- Току-що ти предложиха да участваш в MAGCON!! MAGCON, мамка му!!
-Не. Току-що затапих един майптапчия по телефона.- Джак започна да ме замерва с възглавници и да вика, че съм пропуснала най-добрия шанс в живота. Тогава пак се звънна. Джак ми грабна телефона от ръцете.
-Да?
-Ъъм Мелиса Джаксън?
-Тя..ъъ.. тя е малко заета в момента.-да, бях заета. Да се опитам да си взема телефона от този идиот.-Да 'и предам нещо?
-Да, чудехме се дали тя би желала да участва в MAGCON?
-О, със сигурност ще участва. Много би се радвала!
-Супер! Ще Ви пратим подробностите след около седмица. Довиждане!
-Довиждане.-Джак затвори телефона и ме погледна доволно.
-Какво направи току-що, тъпанар такъв!?
-Току-що ти оправих живота. Ще участваш в MAGCON, Джаксън!-трябваше ми минута да се осъзная. Ще участвам в MAGCON. Ще участвам в MAGCON? Ще участвам в MAGCON! След като мозъкът ми схвана за какво става въпрос, започнах да пищя щастливо и да спринтирам из цялата къща. Джак само ме гледаше и се смееше. След 5 минути се проснах изморена на дивана, където той си ровеше из телефона.
-Приключи ли?
-Да.-отвърнах задъхано.
-Как се чувстваш?
-Ще участвам в MAGCON, мадафака!
-Забравяш една маалка подробност... майка ти?
-Оу майка ми..
-Да..- и двамата седяхме на дивана замислени по тази маалка подробност.
-Еми чао.
-Какво? Не ме оставяй сама! Имам нужда от подкрепа когато се моля на колене.
-Оправяй се сама, дребус.-егати извинението. Ще се справя. Само трябва да изтъкна причините, поради които трябва да ме пусне. Определено ще ме пусне. Така си мислех и през това време оправях цялата къща. След общото ни истерясване с Джак беше кочина. След това си взех телефона и започнах да правя vines.
