Със мисли помътнели и безцветни,
на делничния огън синове,
от клоните на радости несретни
берат без глас изгнили плодове.
И също тъй безгласно и безславно
с намръщена усмивка и със страх,
стареят бързо - помъдряват бавно
и гният насред пламналия грях.
Не искам да играем в тая драма,
не искам да изчезнем във праха,
и с поглед към вечерницата няма
да просим от сумрака свобода.
YOU ARE READING
say
PoetryАко Земята спре да се върти... Ако Луната през деня блести... Ако животът почне отначало... Ако си имахме вълшебно огледало... Поетът всъщност е едно дете, което си измисля светове
