Тиха нощ с безброй звезди,
Слаб шепот в морните дървета.
Лек ветрец, навяващ отпреди,
И тропотът на множество крачета.
Къде е пролетта засмяна;
Къде са преспите студени?
Бледнее лятната премяна,
Отлитат птиците сломени...
Завидна тишина във малката гора,
Ни звук, ни стон, ни песен на щурец.
А ето че пробужда се меката зора
И спира шепотът на топлия ветрец.
Една е самотата и тя върлува там,
Дълбока е скръбтта на нейните слова.
Тъгуваш, но оставаш беззащитен, ням,
Като малката гора във бледа синева.
YOU ARE READING
say
PoetryАко Земята спре да се върти... Ако Луната през деня блести... Ако животът почне отначало... Ако си имахме вълшебно огледало... Поетът всъщност е едно дете, което си измисля светове
