И аз се лутам в тая лудница,
наречена от някого живот.
Вървя без път, озъртам се уплашен...
И питам се защо със сто лица
е истината и защо на ход
отново е лъжата грозна, страшна...
За себе си не жаля: глутница
дори да ме разкъса, пак от свой
ще е изпратена... Ех, тая наша
злозъба лудост – тая блудница
коварна – в мен намери същество
без щит и в ямата ме в миг запраща...
ПРЕДИ ДЪГАТА...
Клепачите неволно се затварят
и аз дълбоко някъде потъвам –
блаженство непознато досега...
А само преди миг в несвяст повтарях
молитви топли към небето тъмно –
да се стопи в душата ми снегът...
И тъй, безмълвен, вижте как догарям
без всякаква надежда, с поглед мътен,
с притихнала в гърдите ми тъга.
О, Боже мой, та аз ли съм товара
излишен, който сала ще обърне,
преди да стигне пъстрата дъга?..
YOU ARE READING
say
PoetryАко Земята спре да се върти... Ако Луната през деня блести... Ако животът почне отначало... Ако си имахме вълшебно огледало... Поетът всъщност е едно дете, което си измисля светове
