Нежните лъчи на утринното слънце заблестяха и погалиха с топлата си ласка събуждащия се Лондон. Градът бавно се оживяваше. Някои хора те първа отваряха очи, прозяваха се лениво и отиваха да отгърнат пердетата на прозорците, за да пропуснат слънчевата светлина на новия ден в дома си. Други пък, напуснали леглото си още в ранни зори, вече тичаха по улиците- бързайки за работа, спортувайки, разхождайки кучетата си. А трети седяха на терасите си, облегнали крака на чаените си масички, загледани в спокойните води на Темза, радващи се на началото на един от малкото слънчеви дни в Англия. Е, през лятото можеха да се преброят на пръстите на приблизитнелно три ръце, но когато дойдеше зимата, рядко можеше да има топъл слънчев ден. Но нали затова през зимата се учи и работи най- много, за да бъдем през лятото свободни и да се радваме на слънцето и почивните дни.
Така правех и аз сега. Седях на терасата си с чаша кафе, гледах забързаните пешеходци, които бяха облечени с лъскави костюми и носеха куфарчета. Следях претичващите ентусиасти в анцузи и същевременно се чудех къде отива цялото това движение от коли, хора и автобуси. Възможно беше да има и заминаващи на почивка, все пак е почти краят на август- времето, в което повечето нормални хора си взимат заслужена почивка.
За разлика от тях, аз седя на терасата си и зяпам работещите англичани. Защо не съм на почивка ли? Може би защото ми предстои да съм студент по медицина- втора година, и вместо да си почивам, аз продължавам да уча. Не, не го правя от любов към знанието и учебния процес. Едва ли има човек, който да обича да прелиства страниците на учебниците, пълни с хиляди неразбираеми изрази, докато приятелите му публикуват в социалните мрежи снимки на телата си с тен и дивите си нощи на плажа. Обяснението на моето странно поведение е много просто. Плановете ми за прекрасна романтична ваканция, на някое слънчево място с екзотично име, успешно бяха провалени от бившия ми приятел, който ме замени за британска кифла с много бледа кожа и коса, чийто цвят, след много боядисване, се е превърнал в нещо средно между светлооранжево и русо... доста неприятна комбинация. Всеки случай не мислех, че съм най- прекрасната на света, но едва ли заслужавах това отношение. Откакто двамата се разделихме, аз живеех в къщата на майка ми и от време на време проверявах обявите за квартири в района на университета Оксфорд. Колкото и да ми харесваше Англия, понякога проклинах деня, в който напуснах родината си Италия и взех с мен майка ми и Лоренцо, а татко остана да работи във Флоренция. Ако татко бе разбрал за постъпката на бившия ми, със сигурност щеше да му откъсне главата или да повика на помощ федералните си колеги и да го разнищи. Но ето, че той не бе при мен в Англия и трябваше да се задоволя само с успокоенията, с които мама ме утешаваше. Горката, трябваше да понесе сълзите, тръшкането и оплакванията ми цял втори семестър и да се опитва да балансира работата си в болницата, с помагане на моя милост в ученето. Все пак успях да издържа лятната сесия с що- годе добри оценки.
YOU ARE READING
The Curse Of Te Solar Crown
FanfictionОстанала с разбито сърце след дългогодишна любовна връзка, Елиза дел Фиоре целодневно търси утеха сред страниците на дебелите учебници по медицина. Подтикната от загрижената си майка, девойката заминава за живописния гръцки остров Родос, за чиято ис...