The Curse Of Te Solar Crown

Prologue- Съдбовна среща

        Нежните лъчи на утринното слънце заблестяха и погалиха с топлата си ласка събуждащия се Лондон. Градът бавно се оживяваше. Някои хора те първа отваряха очи, прозяваха се лениво и отиваха да отгърнат пердетата на прозорците, за да пропуснат слънчевата светлина на новия ден в дома си. Други пък, напуснали леглото си още в ранни зори, вече тичаха по улиците- бързайки за работа, спортувайки, разхождайки кучетата си. А трети седяха на терасите си, облегнали крака на чаените си масички, загледани в спокойните води на Темза, радващи се на началото на един от малкото слънчеви дни в Англия. Е, през лятото можеха да се преброят на пръстите на приблизитнелно три ръце, но когато дойдеше зимата, рядко можеше да има топъл слънчев ден. Но нали затова през зимата се учи и работи най- много, за да бъдем през лятото свободни и да се радваме на слънцето и почивните дни.

Така правех и аз сега. Седях на терасата си с чаша кафе, гледах забързаните пешеходци, които бяха облечени с лъскави костюми и носеха куфарчета. Следях претичващите ентусиасти в анцузи и същевременно се чудех къде отива цялото това движение от коли, хора и автобуси. Възможно беше да има и заминаващи на почивка, все пак е почти краят на август- времето, в което повечето нормални хора си взимат заслужена почивка.

За разлика от тях, аз седя на терасата си и зяпам работещите англичани. Защо не съм на почивка ли? Може би защото ми предстои да съм студент по медицина- втора година, и вместо да си почивам, аз продължавам да уча. Не, не го правя от любов към знанието и учебния процес. Едва ли има човек, който да обича да прелиства страниците на учебниците, пълни с хиляди неразбираеми изрази, докато приятелите му публикуват в социалните мрежи снимки на телата си с тен и дивите си нощи на плажа. Обяснението на моето странно поведение е много просто. Плановете ми за прекрасна романтична ваканция, на някое слънчево място с екзотично име, успешно бяха провалени от бившия ми приятел, който ме замени за британска кифла с много бледа кожа и коса, чийто цвят, след много боядисване, се е превърнал в нещо средно между светлооранжево и русо... доста неприятна комбинация. Всеки случай не мислех, че съм най- прекрасната на света, но едва ли заслужавах това отношение. Откакто двамата се разделихме, аз живеех в къщата на майка ми и от време на време проверявах обявите за квартири в района на университета Оксфорд. Колкото и да ми харесваше Англия, понякога проклинах деня, в който напуснах родината си Италия и взех с мен майка ми и Лоренцо, а татко остана да работи във Флоренция. Ако татко бе разбрал за постъпката на бившия ми, със сигурност щеше да му откъсне главата или да повика на помощ федералните си колеги и да го разнищи. Но ето, че той не бе при мен в Англия и трябваше да се задоволя само с успокоенията, с които мама ме утешаваше. Горката, трябваше да понесе сълзите, тръшкането и оплакванията ми цял втори семестър и да се опитва да балансира работата си в болницата, с помагане на моя милост в ученето. Все пак успях да издържа лятната сесия с що- годе добри оценки.