The Curse Of Te Solar Crown

Chapter 2 - Запознаство

      Младежът се усмихна и протегна ръката си, за да се здрависаме. Колкото и благодарна да бях, че случайно се бе озовал под дървото и се превърна в мой дюшек, шокът, който преживях беше по- голям и напълно смрази рефлексите ми.

- Ти си й син?- промълвих и го огледах от глава до пети.

Къдравата му коса, която при първата ни съвсем кратка среща, се спускаше до раменете му, сега бе вързана на идеално малко кокче. Лицето му имаше префектни черти- подчертана челюст, изразени скули, съразмерен нос, устни- розови и пухкави, и забележителни кристални очи. Тях запомних още първия път, когато го видях сутринта, а сега по тях го познах. Нямаше как да забравя тези блестящи смарагди, непозволяващи да отклониш поглед и за миг от тях. Все пак успях да спусна очи и надолу, продължавайки огледа си. Едва успях да сдържа желанието си да прихна в смях, виждайки с какво бе облечено момчето. Жълто-зелена риза, покрита с различни картинки, изобразяващи малкия Тарзан в джунглата, палмови листенца и лиани. Въпреки адската жега на този остров, младежът беше обул бели, прилепнали по оформените му крака, дънки. Следваше и най- фрапантната част от облеклото му- велурени боти. И всичко това се съчетаваше върху едно на пръв поглед изваяно мускулесто тяло, на строен красавец, чиито ръце бяха покрити с татуси.

- Да, той ми е син - потвърди Габриела, която изглеждаше доста обидена от моя въпрос. - Защо се учудваш толкова?

- Не знам... - отвърнах, все още несъвзела се съвсем от смайването си. - Той е толкова... а-аз... Не го очаквах...

- Явно не са те учили на обноски- прекъсна ме Хари и отдръпна ръката си.

- Прощавай, бях твърде шокирана - извиних се. - Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Елиза Дел Фиоре.

- Както и да е - изсумтя майката. - Имаме много работа за вършене, а никакво време. Ето това е ключа за апартамента ти - тя ми подаде малко ключе с цифрата „5" и допълни.- Настанена си в къщичка номер четири, която се намира надолу по стълбите, като минеш мостчето над големия басейн, свиваш вляво. Няма как да не видиш номера, а апартамента ти е на първия етаж, номер пети.

- Благодаря - казах смутено и хвърлих бегъл поглед към Хари, който се усмихваше самодоволно и съвсем безсрамно оглеждаше тялото ми.