The Curse Of Te Solar Crown

Chapter 1 - Поканата

       Точно навреме пристигнах на летище Хитроу. След като приключих всички задължителни процедури- паспортна и багажна проверка, дойде време и за сбогуването. Това беше най- тежката и омразна част, не само заради задължително придружаващия я поток от сълзи и сополи, ами и защото всеки миг имам чувството, че ще рухна и ще се откажа от каквото и да било заминаване. Помня, сякаш беше вчера, момента, в който напусках Италия и едва се откъснах от баща ми. Прегръщах го, целувах страните му, държах до последно ръката му, даже щях да изпусна полета си ако Лоренцо и мама не бяха приложили сила, за да ме поведат към чакалнята. С майка ми винаги сме били по- близки, но един неписан закон на взаимоотношенията гласи, че когато губиш нещо, осъзнаваш какво си имал...

Приближих се до мама, чийто насълзени очи следяха всяко мое движение, и я прегърнах. Двете стояхме дълго така, преди да се отделим една от друга и да преглътнем сълзите си, за да си кажем чао.

- Преди да заминеш ще ти дам още нещо- подсмръкна леко мама и бръкна в чантата си.

- Билет от националната лотария ли?- повдигнах вежди и се засмях.

- Не... нещо по – ценно... Което забрави вкъщи.

Чернокосата ми подаде малка кутийка, в която, щом я отворих, открих малък сребърен пръстен. Той имаше форма на заоблен петоъгълник, като всяко ъгълче бе украсено с по две малки вълнички, издълбани в метала.

- Мили Боже! - ахнах и извадих бижуто от кутията.- Как можах да забравя най- важното!

- Пази го Елиза! – посъветва ме мама. - Това е семейна ценност и се предава на жените в семейството. Бил е на баба ти, преди това на прабаба ти... и така докато се достигне до древен римски род. Историята на този пръстен е дълга, съжалявам, че не съм ти я разказала по- рано, но...

- Благодаря, че не ми позволи да го забравя - прекъснах я и сложих ръка на рамото й. - Благодаря ти, майко!

- За нищо, детето ми.

Двете се прегърнахме и тъкмо когато се канех да дам воля на емоциите си и да се разридая, нечий женски глас извика името на майка ми. Създаващата силен шум жена, бързо се приближваше до нас. Въпреки съвкупността от звуци, издавани от всички хора, автомати, телевизори и техники, аз все пак успявах да чуя токчетата й. Отделих се от мама и се обърнах по посока викащия индивид. О, не!