Точно навреме пристигнах на летище Хитроу. След като приключих всички задължителни процедури- паспортна и багажна проверка, дойде време и за сбогуването. Това беше най- тежката и омразна част, не само заради задължително придружаващия я поток от сълзи и сополи, ами и защото всеки миг имам чувството, че ще рухна и ще се откажа от каквото и да било заминаване. Помня, сякаш беше вчера, момента, в който напусках Италия и едва се откъснах от баща ми. Прегръщах го, целувах страните му, държах до последно ръката му, даже щях да изпусна полета си ако Лоренцо и мама не бяха приложили сила, за да ме поведат към чакалнята. С майка ми винаги сме били по- близки, но един неписан закон на взаимоотношенията гласи, че когато губиш нещо, осъзнаваш какво си имал...
Приближих се до мама, чийто насълзени очи следяха всяко мое движение, и я прегърнах. Двете стояхме дълго така, преди да се отделим една от друга и да преглътнем сълзите си, за да си кажем чао.
- Преди да заминеш ще ти дам още нещо- подсмръкна леко мама и бръкна в чантата си.
- Билет от националната лотария ли?- повдигнах вежди и се засмях.
- Не... нещо по – ценно... Което забрави вкъщи.
Чернокосата ми подаде малка кутийка, в която, щом я отворих, открих малък сребърен пръстен. Той имаше форма на заоблен петоъгълник, като всяко ъгълче бе украсено с по две малки вълнички, издълбани в метала.
- Мили Боже! - ахнах и извадих бижуто от кутията.- Как можах да забравя най- важното!
- Пази го Елиза! – посъветва ме мама. - Това е семейна ценност и се предава на жените в семейството. Бил е на баба ти, преди това на прабаба ти... и така докато се достигне до древен римски род. Историята на този пръстен е дълга, съжалявам, че не съм ти я разказала по- рано, но...
- Благодаря, че не ми позволи да го забравя - прекъснах я и сложих ръка на рамото й. - Благодаря ти, майко!
- За нищо, детето ми.
Двете се прегърнахме и тъкмо когато се канех да дам воля на емоциите си и да се разридая, нечий женски глас извика името на майка ми. Създаващата силен шум жена, бързо се приближваше до нас. Въпреки съвкупността от звуци, издавани от всички хора, автомати, телевизори и техники, аз все пак успявах да чуя токчетата й. Отделих се от мама и се обърнах по посока викащия индивид. О, не!
YOU ARE READING
The Curse Of Te Solar Crown
FanfictionОстанала с разбито сърце след дългогодишна любовна връзка, Елиза дел Фиоре целодневно търси утеха сред страниците на дебелите учебници по медицина. Подтикната от загрижената си майка, девойката заминава за живописния гръцки остров Родос, за чиято ис...