Make me a part of your gang

Няколко снимки и една тениска

Излизанията ми с Джей започнаха да стават по-чести.Кисуми понякога беше с нас ,но през повечето време избираше да се натиска с гаджето си в тях.Не я винях.

Рожденният ми ден наближаваше и всеки ме питаше как ще го празнувам

-Ох казах ви хиляда пъти-изкрещях докато си наливах портокалов сок,на плота в кухнята-Няма да го празнувам.Ще съм в къщи и не не съм депресирана.Няма нищо лошо в това да реша да си почина от хората пък и не е някой специален рожден ден.

-Мила всеки рожден ден е специален-каза мама притеснена

-Не и ако специалните за теб хора ги няма-тряснах чашата на плота и сока се разпръска.-Сега ако ме извините искам да си отида в стаята без вашите посещения.-излязох с бърза крачка от кухнята и оставих родителите си зад гърба ми,без да им дам шанс да ми кажат нещо.Имаше 2 дни до рожденния ми ден.Беше ми тъпо че няма да го празнувам ,но не исках да празнувам рожден ден без Мино.Отново грабнах телефона и го набрах.Без отговор.Нищо ново.Не спрях да му звъня.Прекарах цялата вечер в набиране на номера му ,но така и не чух гласа му в отговор.Коремът ми беше на топка а сърцето ми се свиваше непрекъснато.Постоянно звънях на родителите му.Единствено баща му вдигаше и ме уверяваше че всичко е наред и да не се притеснявам.Казах че ако не кажат нещо ще звънна в полицията ,но той ме заплаши.Бях с вързани ръце.

Станах от леглото и направо влязох в банята.Изкъпах се и си легнах.Цяла нощ мислих и реших сутринта да отида отново до къщата му.

Хванах си автобуса и слязох на спирката срещу малката бяла къщабв която живееше Мино.Беше странно.Нямаше и помен от живи души на около.Знаех че живее в лош и не толкова богат квартал ,но попринцип имаше деца които си играеха пред къщите ,но сега на тебните места бяха само играчките им,лежащи на тревата неполътнати.Побиха ме тръпки.Приблих вратата на къщата и звъннах.Никакъв отговор.Почуках ,но нищо.Ударих с юмрук по врата и тя се отвори.Погледнах ключалката-беше разбита.Паникьосах се.Върнах се и взех една от детските лопатки.Не че щеше да ми помогне ,но беше по-добре от нищо.Плахо пристъпих в коридора.Всичко изглеждаше нормално докато....докато не влязох в хола.Всичко беше преобърнато,мебелите счупени и разхвърляни а чиниите и вазите лежаха потрошени по земята.Всичко беше застояло.Всичкото това се беше случило преди време.Бях сигурна.Излязох от хола и се качих по стълбите.Тичешком влязох в стаята на Мино.Всичко,абсолютно всичко беше обърнато.Няколко снимки бяха разпръснати по земята.Клекнах и ги събрах.Повечето бяха наши ,но имаше и няколко с майка му.Загледах се в една обща.Бяхме аз,той и майка му.Беше от първото нк лято когато се запознахме.Майка му беше толкова мила към мен,покани ме на барбекю и тогава всъщност направихме снимката.Няколко големи капки се появиха по снимката.Осъзнах че съм се разплакала.Избърсах сълзите си и прибрах снимките в чантата ми.Отворих гардероба на Мино.Всички неща си бяха на мястото.Разгледах дрехите му и ръката ми мина през всяка една от тях.Спрях я на една доста стара негова тениска.Знаеше че я обичам за това когато излизахме се стараеше да е с нея.Не беше нищо особено.Проста широка тениска с надпис "Turn Up" и Патрик под него .Свалих я от закачалката и я прегърнах.Сълзите отново избиха ,но този път не ги спрях.С тениска в ръка и сълзи в очите отидох в спалнята.Първоначално ми се стори че няма нищо нередно но после забелязах малката масичка в ъгъла.Беше обърната а до нея...до нея имаше голямо червено петно.Изтръпнах.Не можех да мръднах.Направих стъпка назад.И още една. Тогава погледнах пантите на вратата.Имаше червен отпечатък от ръка.Тогава изпищях и паднах назад.От долния етаж се чу сгромолясване и скочих.Не знам какво беше станало ,но някой беше наранил това семейство.И сега не ми пукаше какво ще стане с мен,само знаех че искам да хвана този който е долу и с всички сили да си отмъстя.Тичешком слязох по стълбите ,но нямаше никой.Въобразявах ли си? Побърквах ли се? Не.Видях ,че задната стъклена врата е счупена и сега през нея влизаше вятър.Някой наистина беше тук ,но се измъкна.Излязох от къщата и се огледах.Една възрастна жена стоеше на отсрещния тротоар и ме гледаше страшно.Сигурно и аз съм изглеждала така.Запъхтяна,ревяща с глас и изплашена.

-Извинете-извиках и-Видяхте ли някой да излиза от къщата току що?-не получих отговор-ГОСПОЖОО? -Тя ме погледна и махна с ръка да се разкарам.Подхвана си бастуна и се обърна за да си влезе в къщата.

Набрах полицията и прекарах целия ден в обяснения на това какво съм видяла,защо съм била в къщата и защо ме съм съобщила по-рано.

Когато родителите ми ме прибраха искаха да говорим.Да им разкажа и да си излея всичко.Само че аз нямах какво да изливам.Качих се в стаята си и извадих снимките и тениската.Залепих ги на стената си а тениската я облякоха и легнах.Бях толкова изморена че почти проспах целия си рожден ден.