Make me a part of your gang

глава 6

Сега и тримата стояхме на една маса в бензиностанцията,потопени в неудобно мълчание.

-Е,какво правите тук... заедно?-Мино пръв наруши тишината

-Ами-започнах ,но Джей ме прекъсна

-Обикаляме страната-той сложи едната си ръка на рамото ми и ме прегърна-сещаш се,като двойка.

-Еха ами това е чудесно.Радвам се-каза Мино.Знаех ,че не се радва.Недоволството беше изписано на лицето му.Всъщност лицето му беше доста променено.Някак по-мъжествено,по-красиво.

-А ти? Какво правиш тук?-попитах.Не беше толкова прост истинският въпрос който исках да му задам.Исках да го питам какво по дяволите случи,къде изчезна,каква беше кръвта, къде е семейството му и защо повече полицията не ми се обади.Но Джей беше тук а той не знаеше за почти нито едно от тези неща.

-Аз ли?Ами обикалям като вас.Насочил съм се към Сеул-каза и ми се усмихна-Реших сега да направя нещо за себе си.Ще послушам един човек който ми каза да следвам музика.-след като го чух тялото ми се напрегна от вълнение

-Значи наистина ще учиш в Сеул?Не се шегуваш?

-Не-засмя се той-Приеха ме и сега точно на там отивам.Да си намеря къде да живея и може би работа.

-Ама това е чудесно-изписках от щастие-Това значи ли че ще може да се виждаме?Както преди?

Мино повдигна глава и ме погледна.Без да казва нищо ,само ме гледаше.

-Както преди ,а? Ами предполагам да-засмя се той

Сърцето ми биеше толкова силно.Бях на върха на щастието си.Всичките ми желания се сбъднаха.То беше едно всъщност ,но си го пожелавах всеки път щом имах възможността.Мино да се върне.Това беше то.И сега той се върна.

-Хайде да тръгваме-каза раздразнено Джей-Вън вече се стъмни а ни чака път.

Когато излязахме вън наистина се беше стъмнило.Духаше лек летен вятър.Погледнах към Мино.Леката лунна светлина осветяваше част от лицето му.Беше красив...и плашещ.Много плашещ.Винаги знаех как се чувства само като погледнех лицето му.Сега беше нещастен и празен.Изках да хвана ръката му и да изслушам всяка една негова дума за това какво е преживял.Някак щях да намеря начин да му помогна.Но не можех нито да го хвана нито да го питам.Знаех че сега ако се качи в колата може би отново няма да го видя.Не исках да си тръгва исках да е с мен завинаги.Да наваксаме абсолютно всичкото изгубено време.Но той дори не извърна лице към мен.Просто каза че тръгва и се качи в колата а мен Джей ме издърпа към нашата кола ,която беше спряна отзад.Качихме се но не тръгнахме.