/ГТ Техюнг/
Вече беше сутрин и беше време да се извиня на сестра си. От вчера не беше излизала от стаята си. Явно ми беше много сърдита. Отидох пред стаята ѝ и почуках на вратата.
Техюнг: Юра? Аз съм.
Но не получих отговор.
Техюнг: Юра, знам, че си ми сърдита. Не мислех трезво, когато ти казах, че не ми пука за теб. Напротив, аз те обичам много и не искам да те изгубя. Веднъж изгубих един много важен човек. Не искам да изгубя и теб. Вътре ли си?
Отворих вратата на стаята ѝ и там нямаше никого. Къде ли може да е? Сигурно се криеше някъде в двореца, сигурен бях. Нещо на пода привлече вниманието ми. Беше цвете с кървавочервени листенца и с тръни. Взех цветето в ръцете си, но се убодох на един от тръните. Това цвете е опасно. Взех го по-внимателно и отидох при слугите, за да ги разпитам.
Слуга 1: Горката Юра. Къде ли е сега? Каза, че вече не е издържала тук. Дано да е добре.
Слуга 2: Каза, че отива при някаква вещица.
Вещицата? Светна ми. Излязох от двореца и отидох при морската вещица.
/При вещицата/
Вещицата: Принц Техюнг! Защо сте тук?
Техюнг: Чух, че сестра ми е била тук.
Вещицата: Не знам за какво говорите. Не е била тук.
Много ясно, че ще излъже. Дадох ѝ пари и веднага си отвори устата.
Вещицата: Вчера дойде при мен, за да ѝ направя услуга.
Техюнг: Каква услуга?
Вещицата: Искаше да стане човек, но ѝ казах, че винаги има условия.
Техюнг: Защо сте ѝ позволили? Знаете, че тя е наследницата на трона. Кой ще води народа?
Вещицата: Вие сте виновни! Третирахте я като малко дете!
Техюнг: Искахме да я опазим!
Вещицата: Но не успяхте! А сега тя е човек и кой знае къде се скита. Ако не намери любовта до края на лятото, принцесата ще се превърне в морска пяна и вече нищо не може да я върне. Вината е ваша, че тя искаше да стане човек и ако не намери любовта, вината ще е ваша.
Техюнг: Как да намеря сестра си?
Вещицата: Ще ти дам медальон, с който межеш да се превръщаш в човек и в тритон когато си поискаш.
![](https://img.wattpad.com/cover/88702086-288-k818453.jpg)
YOU ARE READING
My little mermaid
FanfictionКазвам се Мин Юнги. Преди две години се преместих от Тегу в Пусан и не съжалявах. Тук намерих добри приятели- Парк Джимин и Джеон Джунгкук. Всеки ден, преди и след училище, ходех на плажа. Някак си ме успокояваше и ми носеше настроение. Откакто тръг...