My little mermaid

Тя е човек?

/ГТ Юра/

След като с Юнги си взехме "довиждане", се върнах обратно във водата. Не исках баща ми да разбира, че съм видяла, говорила и докоснала човек. А за розата как да му обясня? Ще си помисли, че някой ми я е дал. Юнги наистина ми я даде. Ще кажа на баща си, че просто съм намерила розата и това е.

Върнах се в двореца и влязох в стаята си. Започнах да оглеждам розата. Беше красиво цвете. Исках да намеря място със много рози. Чух почукване на вратата. Ами сега? Бързо скрих розата под възглавницата си.

Юра: Влез.

Вратата се отвори и през нея влезе Техюнг.

Юра: Какво желаеш?

Техюнг: Едно раче ми каза, че си била на повърхността отново. Защо?

Юра: Исках да видя Слънцето. Това е. 

Техюнг: И Слънцето ти даде цвете, а?

Юра: Следил си ме?

Техюнг: Татко ми каза да те наглеждам. Защо не изпълняваш заповедите му и не си траеш?

Юра: А защо поне веднъж в живота си не мога да почувствам свобода?

Техюнг: Като мама ли искаш да свършиш? Изпълнявай! 

Юра: Винаги ме заплашвате със смъртта на мама. Защо поне веднъж не спрете и не ме оставите да си живея живота?

Повиших тон.

Юра: Излез. Искам да остана сама.

Техюнг: Както пожелаете...ваше Височество.

Брат ми натърти на думата "височество". Мразя, когато ме наричат така. Не искам да ме коронясват. По-добре да бях придворна дама. Те имат по-малко задължения от мен. А аз трябва да спазвам заповеди. Държат се с мен, все едно съм малко дете. Не прави това, не прави онова, не говори с непознати. Махнах възглавницата от розата и я погледнах още един път. Утре отново щях да видя Юнги. Но не му казах кога да се срещнем. Ъгх, голяма съм идиотка. Поне утре щях да гледам изгрева. За първи път щях да видя как Слънцето се показва. Легнах на леглото, като преди това не пропуснах да скрия розата някъде, където само аз си знам.

/На сутринта/

Събудих се и отидох до прозореца. Оставаше малко време до изгрева. Бързо излязох от двореца и заплувах нагоре със цялата си скорост. Бях на петдесетина метра от брега. Надявах се никой да не идва тук толкова рано. Гледах как Слънцето лека-полека се надига нагоре, когато някой извика името ми. Юнги! Заплувах към него, но след като изминах половината път, му казах да отидем на кея.