Плаках дълго през нощите.
Будех се във три без пет.
Драсках ред по ред мечтите
И превръщах ги в куплет.
Песни даже съчинявах
Тананиках си среднощ,
Извинявах и лъжите,
Чаках те след полунощ.
Приказката бързо стана
От шампанско във сълзи.
Някак провали се плана
За големите мечти.
Любовта си тръгна първа,
Болката я замени.
Щастието падна мъртво,
В гърч болезнен то се сви.
Гръб във гръб се мразим нощем,
Мислите ни са далеч оттук.
Но не можем нощем още
Да лежим до някой друг.
Затова сме заедно само
В най-дълбоките мечти
И леглото е студено,
Въпреки че двама спим...
