Преследвачи

Глава 3

~ От името на Автора ~

Марко: ..Никога не бях виждал Роза толкова щастлива..Не е ли прекрасно..От толкова време най-сетне да видиш детето си.

Давиде:...Както и да е.

Марко: Имам чувството,че не ме слушаш.

Марко стоя и го гледа,но Давиде не му обръщаше внимание...Мислите му бяха далеч от това,което му казваше брат му.

Марко:Ако нещо те притеснява,можеш да ми кажеш.

Давиде: Лека нощ.

Давиде стана и си отиде в стаята.

Давиде:... Глупак..реши кога да ни оставиш!

И Давиде удари стената.

Давиде:Копеле...

~ Ретроспекция ~

Давиде беше с Владимир точно в деня,в който щеше да умре.

Давиде: Глупако няма да успееш да се справиш с всичките нападатели от 3то ниво!

Дома на Владимир беше за ограден от няколко нападателя.

Владимир: Аз ще ги задържа!Искам да изведеш Вероника,колкото се може по-далеч от тук,докато е в безсъзнание!Изтрий спомените за дома ни и сложи други!

Давиде:Няма да те оставя! Трбва да се махаме! Хайде!

Владимир: Тръгвай,мамка му!Само ти можеш да се движиш по-бързо от скоростта на светлината,затова тръгвай!!

Давиде вдигна и заведе Вероника в един от апартаментите си и тръгна да помага на Владимир,но закъсня. Видя,че къщата,в която живяха Владимир и Вероника избухна!

Давиде: Владимир!!!

Нападателите изчезнаха,а Давиде влезе в пожара надявайки се,че ще намери Владимир. Навсякъде беше опожарено и се вдигаше много дим. Отиде към посока към стаята на Вероника и го видя,затиснат от много дъски.

Давиде: Владимир!!!

Владимир:... Как е Вероника?

Давиде: Не говори! Сега ще те извадя!!

Владимир: Дори и да ме извадиш...няма да живея дълго.

Давиде: Стига си говорил глупости!!

Владимир: Искам..да се грижиш...за Вероника... моля те..

Давиде: Владимир....

Владимир:....Искам Роза да знае,че съм я обичал....искам тя да знае,че ми липсва...Вероника...сигурно ще тъгува за мен..не искам да е тъжна..тя е добро момиче...порасна толкова бързо...тя е моето момиче...Роза сигурно ще се гордее с нея... ( Давиде започна да плаче..)