Преследвачи

Глава 24

Карлос и Хедар стояха и не знаеха какво да сторят.Ръцете им бяха целите в кръвта на Беки:

Карлос:Не може да се откажем!Не можем!

Хедар:Карлос...

Карлос:Начин...Трябва да има начин...

Спомен:

Карлос беше на терасата и не знаеше какво стана(Първият му ден вече като член на гилдията).Изведнъж Беки излезе от стаята си и седна на един стол в неговата тераса(И на двамата терасите им бяха една до друга)

Беки:Защо не спиш?

Карлос:Как може да спиш при условие,че днес спасих човек със неща за който не съм учил.

Беки стоя извесно време да гледа и отговори съвсем спокойно:

Беки:Много просто затваряш очи и си мислиш за нещо което обичаш.

Карлос:Лесно ти е на теб...

Беки:Хмм???

Карлос:От малък постоянно съм бил местен от семейство на семейство.

Беки:Сирак ли си бил?

Карлос:Да...нашите умряха по-време на самолетна катастрофа.Бях тогава при баба и дядо,които лека им пръст ме отгледаха докато навърших 14.

Беки:Кога починаха?

Карлос:....Преди 7 години...Но явно тук времето минава по-друг начин.

Беки:Съжалявам....Моите родители не ги помня...От малък се оправям сам...Май са ме изоставили или са починали незнам...Но ми бяха оставили къща,пари,титла и всичко,което може човек да си пожелае...Имах си всичко и не ми пукаше кой какво говори за мен...Присъединих се към гилдията,защото нямаше какво да правя...След време приятеля ми Рекс ми отвори очите като ми удари един хубав тупаник.

Карлос:....Интересен завършек.

Беки:Защо реши да помогнеш на Вероника?

Карлос:....Баба винаги ми е казвала,че е добре да помагаш на хората.

Беки:Не знаеше в каква каша се забъркваш,нали?

Карлос:Хахаха така е.

Беки се усмихна,стана и отиде и донесе 2 бутилки с бира и му даде едната:

Беки:За кашата.Хехехе.

Карлос:Хахаха.За кашата.

Бутилките им се чукнаха и отпиха една голяма глътка: