FRENCH KISSES - VKOOK

2

Нежните клепачи на Ви, дарени с дълги мигли, потрепнаха няколко пъти преди бавно да се отворят. Момчето беше със замаян поглед и в първия момент се почувства неореантиран. След това пред него първо се откри гледка на Париж през огромния прозорец. Техьонг се прозя леко, но в следващия момент се секна и накъсани спомени нахлуха в главата му. Момчето въздъхна, все още усещаше допира на Джънгкук по себе си. Усещаше го толкова силно, а в същото време чувството вече му липсваше и искаше да го опита пак. Момчето с розовата коса леко докосна устните си и вече развълнуван побърза да се обърне и да събуди момчето до него. Когато го направи обаче, очите му бързо загубиха блясъка им и помръкнаха. Нямаше никого до него и това го натъжи. Различни мисли започнаха да скитат из ума му. Дали пък Джънгкук не беше избягал? Или пък целувките от снощи не му бяха допаднали? Беше ли възможно брюнета да нямаше чувства към Ви...? При тази мисъл лицето на Техьонг придоби още по-тъжен вид и той за момент се загледа в празнината до него. След това с мисълта, че повече нямаше нужда да стои тук стана от леглото и осъзна, че беше единствено по боксерки и тениска, които пренадлежаха на Джънгкук. Ви реши, че ще игнорира това и набързо взе оставения си халат и го навлече. Искаше или не искаше днес трябваше да отиде до рецепцията и да си вземе карта за стаята си. Без да се бави повече Ви изхвърча през стаята и остави вратата да се удари. Не му се занимаваше да чака за асансьор за това забърза крачките си надолу по стълбите и след няколки минути вече вървеше към бюрото. Доста хора го бяха зяпнали заради две причини: 1. Това беше Ви от BTS, кой не би го зяпанал? 2. Същия този Ви беше по леко влажен халат в средата на скъп хотел.

Техьонг не обърна внимание на всички погледи, а просто застана пред рецепционистта и като за начало му пожела приятен ден и след това го попита за резервната карта като му обясни ситуацията. Човекът зад бюрото кимна с разбиране и след като научи номера на стаята му започна да търси втората карта. Ви през това време се беше подпрял на бюрото и гледаше с празен поглед докато не съзря нечий доста познат гръб, а до него гръб на момиче. Техьонг бързо подскочи и се взря във фигурите в опит да разбере дали наистина това беше Джънгкук, но не успя тъй като те изчезнаха от погледа му за секунди. Ви силно се надяваше да се беше припознал, но това не спираше гадното чувствто в стомаха му. Даже се засилваше от началото на сутринта. Тогава гласа на рецепционистта го изкара от мислите му и Техьонг се сепна. След това взе картата, благодари и тръгна обратно към стаята си с още по-бърз ход. След минути само вече беше в стаята си и се чудеше на къде да поеме с остатъка на деня. Част от него му казваше да си стои цял ден в стаята си и да тъжи покрай Джънгкук, но той реши че иска да го намери затова се преоблече, оправи косата си и взе картата. Щом напусна стаята, корема му изкъркори шумно и Ви реши, че първо ще закуси нещо или по-скоро обядва тъй като вече беше станало късно. Той се отправи към ресторанта на хотела в очакване да види някой от групата там, но нямаше и следа от тях. Техьонг беше леко разочарован, че никой не го беше изчакал, но главно беше заради Джънгкук. Момчето с розовата коса въздъхна и огледа за последен път залата, когато съзря двама от мениджърите им. Несигурен, той тръгна към масата, но те така и не го отразяваха. Когато корееца промърмори нещо под устата си, единия го забеляза и го поздрави.