100 ways to find yourself

27.

Спомнете си причината за загубването на себе си.

За всяко нещо и зад всяко действие си има причина. Важното е да определите вашата. Какво ви се случи, кога се случи, защо? Кое беше връхната точка? Кое ви накара да започнете с лошите навици? Как започна всичко? Кога последно бяхте себе си?

Спомнете си, защото тези моменти са ключови. Паметта ми и аз изобщо не сме в добри отношения, но такива неща оставят белег съзнанието на всеки. Малките моменти не са кой знае какво и затова ни се губят постоянно, но обратните точки на живота - тези, които ни повалят и ни натискат надолу, са много запомнящи се. Един ден няма да имат значение за вас, когато слушате как съпругът ви пее приспивни песни на децата ви, но сега са значими. Ако не бяха те, нямаше да четете този проект.

Трябва да се стегнете и да си спомните какви бяхте преди. Какво ви промени? Кой ви промени?

С времето ще създадете себе си. Някои неща няма да са както преди. Може да изпускате по някоя псувня от време на време, но ще сте спрели да ходите по наргиле барове. Времето, което тези промени ще ви отнемат, може да е много дълго, но е по-добре да се проточи, отколкото никога да не се случи.

Подобренията ще ви харесат и недостатъците ще ви дразнят, но ще ги изгладите. Не се предавайте, нищо не е свършило. Не губете надежда, защото не знаете колко слънчеви лъчи могат да ви осветят изведнъж.

И аз бях загубила надежда. Молех се за някой, който щеше да преобърне живота ми (казвам ви го, независимо дали вярвате в Бог) и накрая го получих. Разбира се, че си имаше и цена. Когато се молех, исках да ми се случи, дори и после да ме разбие. Нещото, на което още не мога да повярвам, е, че всичко стана така, както го исках.

Така че няма смисъл в губенето на надежда, винаги има светлина в края на тунела. Само се погрижете да сте достатъчно силни, за да я достигнете. <3