Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 Пролог 🎅

Стоях насред Сентръл Парк. Гледах светлините на елхите, магазините в които влизаха и излизаха хора, купуващи подаръци навярно за децата си или за любимите си хора, или за самите тях. Коли фучаха през заснежения път. Сигурно шофьорите бързаха да се приберат у дома при семействата си. Вероятно някой би попитал какво правех аз облечена в рокля и накипрена както дама би се накиприла във викторианската епоха в една толкова студена вечер насред Сентръл Парк?

Отговора: чаках смахнатото си гадже, което явно нямаше идея, че мръзна на минус двадесет градуса да си довлече задника и да отидем в ресторант Versai.

Той явно бе сметнал, че е удачно да ме остави да чакам навън - да се полюбувам на целуващите се двойки, децата, които правеха снежни човеци, хората които се снимаха навсякъде или дори възрастните, които ситнеха крачки зад пряспите. Започваше да ме обзема все по-бързо ужасно дразнещо усещане, но всичко достигна връхната си точка на кипене, когато телефона ми иззвъня с песента "Santa Claus is coming in the town " с която ми звънеше Мат. Извадих го от чантата си с премръзнали пръсти, като изтърпях погледите на няколко минувачи, гласящи "проститутка на 12 часа" и погледнах съобщението от Мат, гласящо:

"Късаме красавице. Вината не е в теб, а в мен и любовницата ми."

Стоях в задния ъгъл на заведението, от страната противоположна на прозорците. Осветлението бе слабо, а сянката на дърветата ме караше да се свия към стената. Чувствах се като кошута, криеща се от лошия голям вълк. Истината беше, че нямах намерение да идвам тук. Расторанта на мадам Верил бе място, което не посещавах от две години насам. Стриптизьорите бяха страхотни, а напитките зашеметаващо точни в замайването, което бе и целта им, но откакто се отдадох на Мат и му дадох невинноста си, нещата се промениха. Не бях спала с никого преди него. Не бях срещала никого като него. Мат бе мъж, който можеше да ти даде всичко. Не само пари, не, Мат излъчваше една магнетична харизма, която те предразполагаше да се чувстваш като у дома си. Спечели ме още от първия миг в който ми се усмихна, прехапа устна и ми каза, че ме харесва.

-Тами, какво правиш тук?

Обърнах се, за да видя голото тяло на Джон. Джон бе един от стриптизроите в ресторанта - едно вкусно пиршество за очите и дамите, които не бяха обвързани или тези, които бяха, но искаха да изневерят.

А аз бях пияна, разбита и плачеща кошута, която от два часа беше необвързана.

Вариант за изневяра? Напълно изключен.

Жадувах да се напия до смърт. Да върна времето назад. Защо бях дошла тук? Защо не можех да отделя очи от силните гърди на Джон? Аз бях кучка. Може би за това Мат ме захвърли заради Сара. Може би...

-Хей, хей! Не плачи красавице. Тами, какво се е случило?

Ръцете на Джон ме приютиха в голата му и гореща гръд, скриха ме от света. Исках да не се показвам слаба пред него, нито пред когото и да било от този ресторант, но... не зависеше от ман, предполагам. Мозъкът ми отказваше да приеме факта, че щях да видя своя Мат в обятията й. Не исках да ги срещам заедно. Никога.

-Джон... - подсмъкнах и забих чело във врата му. -Помогни ми да се изгубя, Джон...

Познатият мъж, стриптизьора, който не бях виждала освен когато Джон излизаше на сцената, се яви пред очите ми. Сините очи на Джон се замъглиха, ставайки опасно бурно море. Острата брадичка се стегна и скулите му изпъкнаха. Плътните му устни се извиха в тъжна усмивка.

-Сигурна ли си какво искаш?

Дори така погледа му бе мек, несигурен. Правеше го за мен. Джон се грижеше за мен, когато Мат не можеше. И сега щеше да го направи. Щеше да е най-добрият опиат. Все пак това бе работата му.

Кимнах, повдигайки лице към неговото и предоставяйки му достъп. Джон смръщи вежди и плъзна пръст по бузата ми.

-Сладка, сладка Тамита. Не исках да те получа по този начин.

Вдишах и издишах. Аромат на мъж, тестостерон и страстен парфюм, какъвто Джон обичаше да използва.

-Ще го направиш ли, или не? - вече започвах да губя надежда, а и се изнервях в тази обстабовка.

Точно тогава почувствах как взе решение. Бавно, пръстите му обгърнаха брадичката ми за да няма къде да се изплъзна. Гъстите му мигли потрепнаха преди устните му бавно да превземат ума ми.
Молех се това да ми ми помогнеше да забравя за Мат, докато умелите пръсти на Джон се плъзваха по кожата ми.