🎅 7

1.7K 189 90
                                    

Отне ми минута да извадя халата от шкафа си и да му го дам

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.


Отне ми минута да извадя халата от шкафа си и да му го дам. Клаус се усмихна с благодарност, а аз се завъртях за да му дам някакво усамотение.

-Готово. - чух го да казва зад гърба ми след секунда.

Обърнах се. Халата ми му беше малък. Много малък. Смешно малък.

Като пудел облечен с дрехи на бебе пинчер.

Широките му рамене опъваха плата и колана едва го придържаше, докато му стигаше до средата на прасците. Идеално. Просто чудесно. И не,не говорех за начина по който му стоеше халата ми. Издутината насредата на халата, малко под колана, беше причината за смущението ми.

-Какво ще правим сега? - промърморих на глас.

Имаше още часове до края на вечерта, а той бе доказал, че няма да си тръгне до 00:00. Отказвах да мисля за малкитя му приятел. Въздъхвайко тежко го заобиколих за да се върна в кухнята, където сипах още чаша уиски в празния си термус. Бях изпуснала двете чаши за алкохол, а уискито не се пиеше в картонена от Starbucks.

-Какво е това? - пръста му сочеше към алкохола с цвят на кехлибар, плюшващ се в бутилката.

Наполовина празната бутилка, погледната от моите очи.

-Напиваш се от него. Губиш задръжки. Капиш?

Чернокосия простена и се почеса по бузата. Беше сладко движение, кето ме накара да изскимтя и да отпия още по-голяма глътка от отркритата гледка на корема му. Осем броя идеални плочки. Не прекалено издадени, но ясно видими. Силни мъжки гърди със смешно окосмяване от едва максимум пет косъма и възбуждащи светли зърна. Хубави зърна. Молеха се да прикарам езика си по тях. Плачеха. Умоляваха ме. Ала аз нямаше да им се дам току-така.

-Не ми каза името си.

Тръснах глава. Май беше казал нещо.

Santa fеll into my bed... and he's hot! Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang