Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 Epilogue 🎅

Събудих се с леко парливо усещане на протритост, което посрещнах с усмивка. Пресегнах се като котка и опрях гръб в гърдите на Клаус, но ...

него го нямаше.

-Клаус?

Тишината отговори повече от красноречиво.

Бутилката уиски се полюшваше в торбичката от супермаркета, докато бавно изкачвах последните стъпала към входната врата на самостоятелния си дом. Нещата си бяха съвсем същите от месеци насам. Прибирах се от работа, гледах новинарския канал, после заспивах с някоя чаша бяло вино и прегръщах сама възглавницата.

 След миналата Коледа се бях заклела, че няма да докосна алкохол повече. Бях взела решението, че Клаус е плод на фантазии след дълъг запой в следствие на Мат и начина му да ме зареже.

Оказа се, че Клаус наистина е бил там. Доказателствата бяха навсякъде : халата бе оставен на ръба на леглото, със скъсан колан. В мазето имаше паднали вещи от шкафа, до който се бяхме подпрели, а в къщата имаше пръст под комина. За това започнах да пия. Много. Обещах си да не погледна мъж повече. Особено гол. Особено по Коледа.

Нова година.

Лятното слънцестоене.

До края на живота си.

-Прибрах се! - провикнах се докато събувах обувките си.

Камината пукаше в дъното на хола, а трепезарията стоеше празна до кухнята. Снегът навяваше силно и носът ми бе червен и подпухнал от студа навън, правейки фон на всичко в полезрението ми. Бях направила някои бързи покупки, колкото за да отбия номера, че беше празник. Нямаше чорапчета на елхата. Никакви еленски филми. Не си позволих коледна пижама. Чорапите ми не бяха пухени и нямаше елха.

Празна тишина посрещна вика ми и издишах бавно, потривайки ръце в бедрата си. Замръзвах.

Мина доста време, преди уискито да полази под кожата ми, но успя още с втората глътка. Лежейки на дивана, подпряла ръце на подлакътниците с дебела подплата, голото ми тяло се излежаваше на топлината от камината докато пръста ми обикаляше гърлото на битилката. След няколко часа щеше да е Коледа, а аз щях да прекарам целият утрешен ден спейки с махмурлук.

Бях тръгнала да взимам купата с ядки и да се пресягам с крак към дистанционното за телевизора, когато нещо в стомаха ми се сви и очите ми се разшириха, а слуха ми се напрегна.

Шумолене. Приплъзване.

Туп.

Бавно, много бавно, оставих купата да стой на масата без дори да съм я докоснала. Ръката ми така трепереше, че най-много да бях направила заря от фъстъци. Краката  ми тупнаха на пода и главата ми се обърна към камината. Изправих се също така бавно на краката си, за да се пъхна в бананения си на цвят халат. Босите ми крака се насочиха към камината. Приклекнах пред голямата й паст, ослушвайки се като кошута. Нещо черно се посипа и протегнах пръсти под нишката сив прах. Черни сажди се посипаха в дланта ми, карайки ме да ахна.

Отстъпих шокирана назад в същия миг, в който Клаус се приземи на двата си мускулести крака, ухили се срещу мен и повдигайки смешно вежди, каза с дълбокия си тембър:

-Хо, хо, хо, Тамита. Тази година пак беше лошо момиче.

Препънах се назад и се прекатурих върху дивана. Преглътнах и посегнах към цялата бутилка уиски, макар че часове по-късно тя стоеше недокосната на същото място...

Тези благодарности са толкова нужни, но няма да правя втора история само от тях. Просто благодаря на всеки, отделил време за историята от свое име и със сигурност от името на owlornot ,която ме подкрепяше и помогна за пролога, като даде старт на всичко. Благодаря ви! Надявам се да ви е било забавно и да сте прекарали добре, колкото и на нас. Всеки автор иска това на първо място, а ако сме се справили, значи сме изпълнили мисията си със "Santa fall into my bed...and he's hot!"