Meeting with my cute alien (Kim Taehyung) [COMPLETED]

И сега... какво правим?

                            Анна

- И сега... какво правим? - изстреля веднага въпроса си момчето, в момента, в който останахме сами. - Аз бях сериозен за нещата, които казах. Знаеш го, нали?

- Да. - сведох поглед надолу. - Аз също. - добавих.

- Без капка лъжа? - попита Тае.

- Да. - събрах в смелост и го погледнах в големите, красиви очи.

- Значи това означава, че имаме взаимни чувства един към друг. - обобщи Ви.

- Така изглежда. - съгласих се аз.

По лицето на момчето се разтечна широка усмивка и от устата му излезе весел смях. Един от най-любимите ми звуци на тази земя.

- Извинявай, но така ми олекна! - леко се успокои той. - Наистина мислех, че само аз съм влюбен в теб. Много съм щастлив! Анна, при такова положение няма нужда да се преструваме на двойка, нали? Искаш ли да ми станеш истинска приятелка? - погледна ме с обнадежден поглед момчето.

- Разбира се! Много искам! - метнах се на врата му аз и захлипах. Не от друго, а от щастие.

- И всичко е официално сега? - все пак искаше да се подсигури той.

- Да! - усмихнах му се аз.

Бяхме на милиметри разстояние един от друг. Гледахме се право в очите. Устните ни щяха да се докоснат всеки момент, но изведнъж вратата се отвори широко и чухме познати гласове.

Веднага се разделихме и се обърнахме към посетителите. Бяха обичайните заподозрени - BTS и NGG.

- Прекъсваме ли нещо? - повдигна вежда Хоби.

- Не! Разбира се, че не! - побърза да отговори Ви.

Не мисля обаче, че някой ни повярва. Все пак и двамата се бяхме изчервили и не смеехме да вдигнем поглед.

- Значи такава била работата! - започна да ни дразни Ареум.

- Ние дойдохме да ви викнем да вечеряме в един ресторант на близо. Но ще ви изчакаме навън. - каза Юра и всички се изнесоха от стаята. Можехме да чуем как си умираха от смях навън.