Meeting with my cute alien (Kim Taehyung) [COMPLETED]

Капан

Анна

- Анна, добре ли си? - попита ме Ви. - Виж тя ме целуна. Беше недоразумение. Наистина не се притеснявай за това.

Запазих малкото си останало достойнство, станах, отидох до Тае и го целунах. Погледна Джи Су с поглед, в който ясно си личеше думата "мое" и предупреждението "стой далеч от него". След това се завъртях и повлякох Ви към BTS и NGG, които бяха гледали всичко.

Действията ми бяха доста необичайни за мен, но, честно казано, ни най-малко не ме интересуваше. Обичах Таехьонг, той беше моето гадже. Какво грешно имаше в това да защитавам това, което си е мое?

Погледнах към въпросното момче. Беше се ухилил като идиот и ме накара да се почувствам неудобно.
Стигнахме приятелите ни.

- Я, Анна, хубаво шоу спретна. - засмя се Джей-хоуп. - Видя ли й физиономията, когато целуна Тае? Ааа безценна беше.

Всички се присъединиха в разговора и изглежда никой не ме винеше, а напротив, подкрепяхаме и бяха на моя страна. Как да не ги обичаш?

В този момент телефонът на Ви извъня. Момчето вдигна. Докато говореше, лицето му помръкна. Разговорът приключи и всички замълчахме.

- Ами всъщност беше директорът на Hwarang. Три седмици ще снимаме извън Сеул. Тръгвам утре. - каза мрачно той и всички погледи се насочиха към мен.

- Защо ме гледате така тъжно? Това са едва три седмици. Ще минат преди да се усетим! А и Тае ще звъни всеки ден, нали? - попитах го аз.

- О, да, разбира се. - усмихна се нервно той.

Момчетата искаха да останем още малко на басейна, но настроението на всички се беше скапало и искахме да се приберем. С Ви се разбрахме утре сутринта да го изпратя на летището и се прибрахме.

Вкъщи се качих в стаята си и заплаках. Не знам какво ме прихвана, рядко плачех, но сега наистина ми се насъбра много. Първо Джи Су целуна Тае, а после разбирам, че три седмици няма да го има.

Плачех и не можех да се успокоя. Момичетата явно ме чуваха, защото по едно време влязоха в стаята ми и и четирите силно ме прегърнаха.

- Всичко ще е наред. - успокои ме Ареум.

Аз си поплаках още малко и в крайна сметка се успокоих. Момичетата не искаха да ме оставят сама, но аз най-безцеремонно ги изгоних от стаята ми, под предтекст, че вече съм добре.