The story of Mary

Част 2

Започнах да търся обяви за работи, но нищо.., на една обява нямах годините, на друга образованието, не трета не знам си какво и затова си грабнах чантата и хукнах към града. Силно се молех да има някое място на което биха ме взели, защото нямаше друго решение на проблема, майки ми вече беше безсилна. Когато минах през един офис център, забелязах голяма табела "Търсим секретарка, 8часова работа" е бингоо..запътих се средоточена по етажите. Хора от центъта ме запътиха към няква зала, седнах и просто чаках, не много след мен дойде някакво момиче, беше доста красива, изглеждаше знае за какво е тук.., но разменихме няколко реплики, които ми бяха достатъчни да разбера, че това момиче няма и капка акъл, просто една руса кукла. Повикаха ни в залата, бях притеснена до припадък, усещах как започвах да се потя .. Почнаха да ни разпитват за какво сме тук, в какво се добри, дали математиката ни била страст и някакви такива въпроси.., явно вече бях на самото интерею. Мъжът отсреща ме гледаше доста съжалително след като разказах историята си и защо съм се принудила да работя..видя, че съм доста притеснена и това от части ми играеше лоша роля, защото другото момиче беше нахакано.., чудех за какво й е на нея въобще тази работа като баща й е осигурявал всичко..ее трябвала да запълва времето си.., не е там въпроса, а е в това, че тя нямаше никакъв акъл, никакъв разум, а тръгнала да смята големи числа и т.н., не че я нападах, но наистина ми трябвше тази работа, малко или много щях да дам всичко от себе си, като цяло ме биваше в тази област..е господинът каза, че ще ни се обади в най-скоро време..очаквах, че ще избере мен, защото показах доста интелигентност.....Чаках няколко дена обаждане, но така и не го получих, доста странно казах си аз и реших да се върна в офиса, но за моя голяма изненада Оливия, момичето от интервюто беше скръстила ръце, седнала или по-точно беше полегнала на стола питаща ме закакво съм тук, след като тя взела мястото. Нямах никакви думи бях съсипана..и тя реши, че трябва да ме довърши. Попита ме дали знам защо аз не съм избраната, аз си нямах и на представа и преди да проговоря тя ме спря...наговори ми такива неща, че ми идеше да потъна..трябвало да се огледам, кой би взел момиче като мен за секретарка, перфектно ми стояла ролята на чистачка..това, че съм била умна не значело нищо, не можело да ми помогне..трябвало е да изглеждам като нея ако съм искала да преуспея в житова..не исках да я слушам повече и си тръгнах.
Седнах в един парк, близо намиращ се до офиса. Не знах все още как да реагирам, че това беше поредното разочорование за мен, току-що ми бяха смазали самочувствието до дъното...нали бях много отракана, та ми трябваше още. Е какво и да пусна няколко сълзи все тая, няма полза от тях, нямаха да променят нещата...затова събрах сили, поех дълбоко въздух и реших просто, че трябва да потърся друго място. Тръгнах, лутах се, гледах, четях и нищо..срещнах шефа на офиса, при който бе протекло интервюто.. нямах никакви намерения да разговарям с него, но той явно е мислел друго, трябваше да налее още сол в раната..спря ме, закачливо се усмихна, и ми каза: ,,В място като моето, не работят такива дрипли като теб, запомни, че в една игра винаги има място само за един победител и това никога няма да си ти" ...хвърлих му един поглед и си продължих пътя, обмисляйки какво ми каза той преди секунди, той така ми говореше..., колко малко знаеше, а колко много съдеше ...

*Бележка от автора: Е хораа надявам се да ви харесва, не е нищо кой знае какво, но все още изграждам умения. Не бях писала доста дълго време, което е безотговорно от моя страна, но нямах достатъчно муза. Ще се радвам да споделите мнението си! ❤