Red lips (A Harry Styles fanfiction)

Пролог

  "Природен закон е да се сблъскваш с човека, от когото бягаш."
- Блага Димитрова

                                                                                              ***

  -Първото впечатление винаги е най-важно! - каза мама, докато пристягаше корсета ми.

- Знам. - отговорих с усмивка и облякох дългата червена рокля. - Тези рокли са много неудобни... Как са ги носели жените едно време?

- Жените едно време са били свикнали да ги носят, пък и такава е била модата. - засмя се мама.

- Права си. Поне са изглеждали красиво. - казах и сложих едно немирно кичурче коса зад ухото си.

Днес беше денят на Вси Светии. Всяка година се организира грандиозно парти в едно изоставено имение на края на града, а аз винаги съм почетен гост. Оправих си грима, взех черната дантелена чантичка с всички необходими принадлежности и слязох долу. Как ли ще успея да управлявам колата с тази рокля. Сбогувах се с мама и потеглих. Очакваше ме невероятна вечер. Всъщност то си е като обикновен купон, но с маски. Минах да взема Ванеса, която ме чакаше, кръстосала крака на пейката отпред.

- Закъсня. - изгледа ме страшно тя и влезе в колата.

- Опитах да съм възможно най-точна. Много добре изглеждаш между другото. Черното ти приляга идеално.

- Благодаря. Ти също изглеждаш добре, Пепеляшке.

- Ужасна си! Не съм Пепеляшка.. Аз съм по-скоро някоя принцеса от Викторианската епоха. А ти пък ми напомняш за Мортиша Адамс. - засмях се.

- Точно това целях, принцесо. - усмихна се Ванеса.

След около час път стигнахме огромното имение. Доста се бяха постарали с украсата. Изненадах се. Винаги е на ниво, но този път беше удивителна. Имаше изкуствени паяжини по дърветата и високата черна ограда. Бяха сложили тиквени фенери по пътеката до входа. Имаше летящи духове пред къщата. А музиката беше толкова силна, че се чуваше чак тук. Натиснах бутона, за да се отворят портите и потърсих къде да паркирам.

Не ми беше никак лесно да намеря свободно място. Боже колко много хора са дошли! Слязохме от колата и се запътихме към входа през каменните стъпала. Преди да влезем, сложихме маски на лицата си. Вътре беше тъмно, но обстановката беше великолепна. Единствената светлина идваше от красиви лампи по стените и от красиво наредените свещници по масите. Имаше три много дълги маси, обсипани с всякакви вкусотии, които обграждаха дансинга. Всичко беше във виненочервени, сиви и черни нюанси. Сивите тапети си пасваха чудесно с виненочервените мебели. На дансингът танцуваха много двойки. Момичетата се открояваха. Всяка рокля беше от красива по-красива, но и кавалерите също си ги биваше. Повечето бяха облечени в елегантни костюми в тон с цветовете на роклите. Не познах никой, защото всички бяха с маски.

С Ванеса се запътихме към най-близката свободна маса. Появи се много любезен младеж, който ни предложи пунш. Вероятно е един от организаторите. Имаше много чаровна блестяща усмивка и това веднага привлече вниманието на Ванеса. Което си е типично за нея. Решихме да се присъединим към танцуващите двойки на дансинга и се сляхме в ритъма на музиката.

Като цяло атмосферата в къщата беше опияняващо приятна и красива, докато не се чу оглушаващ трясък, идващ от горния етаж, последван от ужасяващ писък. Веднага всички изтичаха по стълбите, за да проверят какво става. Когато се качих горе, гледката ме ужаси. Единственото, което видях преди да изгубя съзнание, бяха познати шоколадови къдрици...