Red lips (A Harry Styles fanfiction)

6 глава

"Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости."-Елин Пелин

***

Събудих се от обгръщащата ме топлина. Хари беше обвил ръцете си около кръста ми и ме беше придърпал плътно до него. Изобщо не ми се ставаше. Обожавах да се събуждам в прегръдките му. С нежелание се отделих леко и погледнах телефона си, минаваше 9:00 часа. Имах някакви съобщения. Едното беше от майка ми, която искаше да отида до аптеката, а другото от Ванеса, която искаше спешно да говорим.

Явно днес нямаше да мога да мога да се насладя на прегръдките на Хари. Внимателно станах от леглото и се преоблякох. Благодарих се, че в стаята имах гардероб с мои дрехи, защото щеше да ми е много неудобно да се прибера до вкъщи с рокля и високи обувки. Написах бележка, която гласеше, че трябва да се прибирам по спешност и я оставих на леглото до Хари. Целунах го леко, за да не го събудя и напуснах къщата.

По пътя към вкъщи реших да се обадя на Ванеса, за да проверя какво става. Извадих телефона от джоба си и набрах номера й. Даваше свободно.

-Ало? – каза развълнувано.

-Трябва ли да се притеснявам? – попитах сериозно.

-Не бих казала, че е за притеснение. – смотолеви.

-Ще ми кажеш ли най-после? – попитах.

-Добре, но не ме убивай.

-Няма. – засмях се.

-Имам среща довечера. – каза, опитвайки се да звучи спокойна.

-Моля?! Кой е? Къде се запознахте? Кога те покани? – май прекалих с въпросите.

-Уоу, Руби... Успокой се. Казва се Джак и се запознахме вчера, когато... Руби! Звъни ми! Ще ти се обадя по-късно. – и затвори. Затвори ми телефона. Ах, Ванеса.

Радвах се за нея, от поне година насам не е ходила по срещи. Само дано този Джак се окаже свестен, няма нужда от разбити сърца.