5 глава

93 3 0
                                    


"Влюбих се в теб по начина по който заспиваш: бавно, и след това изведнъж."-Джон Грийн


***

Седмицата мина, а аз нямах никакво свободно време. Записах се на клуб по екология, който заема доста от времето ми. По принцип занятията са след часовете и се прибирам вечер. Два пъти в седмицата излизаме в гората за разходки и засаждане на дръвчета. Надявах се вечер, когато се прибера да се отпусна и да прекарам време с Хари, но напоследък постоянно го няма. Обясняваше, че има работа, но фирмата затваря рано, а той все казваше че е зает. Държи се странно. До сега винаги е искал да прекарва времето си с мен, не го разбирам. Сякаш ме отбягва. Същото скучно и натоварено ежедневие се повтори и през следващите 2 седмици. Училище, клуб, домашни.

Седях на мекото легло в стаята си и бях забила поглед в лаптопа. Отново черпех информация, за да мога да напиша глупавите домашни, с които ме товареха милите ми учители всеки ден. Беше късен следобед и слънцето започна да залязва, като обрисува небето в розови и лилави линии. Помислих си, че трябва да започна да рисувам отново. Преди рисуването ми беше любимото занимание, но сега все не ми остава време за забравеното хоби. Бях се загледала в красивия залез, когато вибрацията на телефона ми ме изкара от мислите ми. Оставих лаптопа на страна и посегнах да взема телефона, който седеше на нощното шкафче върху любимата ми книга.

На екрана беше изписано съобщение от Хари. Беше прикачил снимка, на която се виждаше покана за благотворително събитие тази вечер относно децата в нужда, в което ще вземат участие 15-те от най- успешните компании в страната. Тази на Хари беше една от тях. Под снимката имаше съобщение, в което се извиняваше за малкото време, което прекарвахме заедно последните седмици и питаше дали ще желая да отида с него. Усмихнах се и му писах, че с удоволствие ще го придружа.

Нямах представа защо ме кани в последния момент. Вероятно е получил поканата по-рано, но това нямаше значение. Сигурно е забравил. Часът беше 17:57, а Хари щеше да дойде да ме вземе в 20:00. Имах само 2 часа да се приготвя. По принцип не съм от момичетата, които прекарват часове пред огледалото, но сега не исках да се излагам. За първи път ще ходя на такова място и исках да изглеждам добре. Извадих черна прилепнала дантелена рокля над коляното от гардеробът си и я оставих на леглото. До нея поставих малка черна дамска чанта със златни детайли, която повече прилича на портмоне, а на земята поставих високи черни обувки. Огледах избора си и останах доволна.

Red lips (A Harry Styles fanfiction)Where stories live. Discover now