Red lips (A Harry Styles fanfiction)

2 глава

  "Всичко се свежда до първият човек, на който искаш да кажеш добрите новини."

-The Weeknd

                                                                                           ***

-Кога ще се върнеш, татко?-попитах, докато прегръщах баща си на летището. Доста често изпращат баща ми извън града по работа и мразя да се сбогувам с него, но и не бих позволила да тръгне без да си кажем чао.

-Не знам скъпа, може би края на годината. -кимнах и с мама се сдържахме да не се разплачем. Трудно е да живееш без някой, който ти е близък. Докато аз се сдържах да не се разплача като се сгуших в баща ми, мама вече беше направила цял водопад от сълзи.

След като постояхме още малко така, аз се отдръпнах, преценявайки, че трябва да им дам малко време насаме. Седнах на столовете и зачаках да извикат пътниците за полета на татко, като гледах как майка ми и баща ми се прегръщат и си говореха нещо, се усмихнах, защото знаех колко много се обичат и се надявах някога с Хари да сме същите. Любовта, която ни обгръща сега, да е същата и след години, може дори още по-силна и изпепеляваща. Докато се бях загледала в родителите си и бях потънала в размисли за бъдещето, чух някакъв глас до мен. До мен седеше жена........ и говореше на мен, гледаше ме и ми се усмихваше. Жената беше средно висока, с къдрава кестенява коса и светла кожа. Беше облечена много елегантно. С черна пола над коляното, риза на цветя и черно сако. Имаше и чанта със същия принт като ризата.

-Онзи мъж там, роднина ли ти е? - попита ме и все така ми се усмихваше. Гледаше родителите ми и сякаш когато ги гледаше се връщаше в миналото и си спомняше нещо, поне така изглеждаше.

-Да, баща ми е. Заминава по работа извън града. Това до него е майка ми, толкова ще ни липсва и на двете. Не мога да повярвам че няма да го има до края на годината.-казах на жената до мен, и избърсах стеклите се сълзи по лицето ми. Изглежда сякаш познава тази жена отдавна, но не се сещах коя е.

-Трудно е да се разделиш с човек, когото обичаш. Понякога стават непредсказуеми неща и би било хубаво да се върнеш и да можеш да ги поправиш.- тази жена е странна, но е права.

-Да, но не съществува такава възможност. Не можеш да поправиш нещо, което вече е сторено. Освен ако не пътуваш във времето, а такива неща не съществуват. - казах леко с тъга и в същото време с хумор в гласът.