Мечтата на бедното момиче

17.

  Бях в същият склад, в който ме отведе Айзък. Студа ме караше да треперя цялата. Не си чувствах тялото, но какво за бога ставаше. Последно бях в болницата, как се озовах пак тук. Миришеше ужасно, чудя се как още не съм повърнала, все едно имаше трупове, които седят от един месец тук. Нямаше никого при мен, което беше странно. По едно време усетих, как нещо капи отгоре върху рамото ми, но не можех да вида нищо. От нищото светна лампа и видях, че цялата съм в кръв. Започнах да се въртя и да се пробвам да се измъкна, а когато погледнах нагоре, започнах да крещя. Там беше трупа на Майк. Погледнах ръцете си и в тях имаше оръжие.

-Браво, малката, казах ти, че ти сама ще го убиеш. Справи се чудесно със задачата.

- Не е вярно, това не може да е истина. Махай се. Махай се. - започнах да крещя като някоя луда.

  Събудих се цялата в пот и не спирах да крещя, а до мен Майк се пробваше да ме успокои. Малко се успокоих, като видях, че съм стаята и той е жив. Веднага го прегърнах.

- Уау, няма ме няколко часа, а вие вече сте преминали на следващата стъпка. - няма да е Митко, ако не изръси някоя глупост.

- Алекса, добре ли си. Какво сънува? - попита ме Майк, пренебрегвайки Митко.

- Да, добре съм, няма значение. Митко затваряй си устата.

- Какво се е случило докато ме нямаше? Винаги изпускам интересните работи. Не е честно.

- Алекс, сънуваше кошмар, започна да крещи и да се върти в леглото. Само повтаряше " Не е вярно" и "Махай се", не можах да разбера какво е сънувала, но и тя не иска да каже.

-Да, голям е инат. - на вратата се почука и влезна доктора.

- Здравей Алекса, аз съм доктор Патисън. По- добре ли си?

-Да, благодаря.

-Значи, можела да бъде и мила. - само да стана от това легло и ще му шибна един.

- Имаш няколко счупени ребра и малко сътресение на мозъка. Учудвам се, че оздравяваш толкова бързо. Предвид множеството фрактури. Трябва много да си почиваш и следващия един месец да не работиш.

-Какво, това няма да стане?

- Може да получиш усложнения, затова бъди много внимателна. За сега довиждане. След малко ще донесат храната ти, трябва да хапнеш повече и да пиеш много вода, защото си се обезводнила тези дни.