Мечтата на бедното момиче

4.

   Живея толкова скучен живот. Всяка сутрин ставам рано, оправям се и отивам да бягам, после в академията и като се прибера слушам музика. Трябва да променя малко живота си.

-Добро утро,готов ли си за една изморяваща тренировка? - попитах Митко, който по случайност беше точен, по принцип винаги закъснява за часовете.

-Добро да е. Как може толкова рано да ставаш, за да бягаш. Знаеш ли колко трудно се отделих от мекото ми легло? - почна да се оплаква като някое малко дете.

-Спри да се оплакваш и слушай.. - почнах да му обяснявам, а той ме прекъсна.

- Ще спреш ли да ми заповядваш. Мразя да ми казват какво да правя.

-И аз мразя да ме прекъсват, но ти го направи. Затова сме квит. - когато му видях физиономията, започнах да се смея. 

- Не ме прекъсвай този път, защото после и вашите няма да те познаят. Започваме с десет обиколки, после продължаваме с упражнения. - започнахме да бягаме, а той бягаше зад мен, което ме притесняваше малко.

-Май не си толкова бърз. Много бързо се умори.  - започнах да му се подигравам.

-Не се притеснявай за мен, гледката отзад е по-хубава. Някой казвал ли ти е, че имаш много хубав задник. - изчервих се като домат.

    Досега съм имала само едно гадже, когато бях на 17, с което бяхме заедно 3 години, но той ме остави заради една надута кифла. Толкова съжалявам, че изгубих тези години с него. Даже първият ми път не беше по мое желание. Колко съм била наивна тогава, да се хвана с този простак.

-Девствена ли си? - това изречение ме накара да спра рязко.

-Престани да задаваш такива въпроси и продължи да бягаш, ако не ти се бяга се махай, защото още малко ще те трая и ще ти ударя един.

-Боже, помогни ме, къде ме събра с тази луда жена. Първо се хили, после заплашва, че ще ме удря. Не ми отговори на въпроса.

-Не те засяга. 

-Добре де, няма да задавам повече въпроси, да продължаваме. Обещавам повече няма да говоря.

   Направихме си обиколки и преминахме към упражненията. Стана време да се прибираме, иначе щяхме да закъснеем. Качихме се в колата му и потеглихме към нас.

- Въпреки, че ме накара да стана толкова рано и за малко да ме убиеш, ми беше забавно. И имах хубава гледка. - той се усмихна самодоволно, а аз му показах среден пръст. - Можеш да бъдеш по- мила, все пак ти правих компания.