Мечтата на бедното момиче

2.

-Слушай ме внимателно,трябва първо да паднем на земята, за да се отървем от стола и после ще се отвържем. Разбра ли? - казах му и започнах да се клатя на стола.

-Защо да те слушам? - ме попита надменно той.

- Ако искаш да спечелим, започвай да се клатиш на стола. - му отговорих злобно аз.

Вече бяхме паднали на земята и остана само да се отвържем. След като бяхме готови се огледах и видях, че ние сме единствените готови. Изчакахме още 20 минути и вече всички бяха готови.

- Виждам, че вече всички сте готови. Победителите в тази задача са Алекса и Димитър. Те първи се сетиха как най-бързо могат да се отвържат. А сега сте свободни. - похвали ни треньора и тръгна да излиза от салона.

      Бях толкова радостна, защото за първи път печелих задача, че се хвърлих на гърба на Димитър( партньора ми ). Той се изненада в първия момент, но после ме хвана. Започна да ме върти и се чудя как още не сме паднали.Изведнъж всички замлъкнаха и започнаха да ни гледат странно. Почувствах се неловко и тръгнах към съблекалните. Реших да излезна малко на чист въздух. Седнах на една пейка и се загледах в небето и докато се усетя почивката ни свърши и трябваше да се връщам.

- Този час ще продължим с малко бойни изкуства, които ще ви трябват при борба с престъпника. - още с влизането си треньора ни възложи новата задача.

   Часовете минаха много бързо и тръгнах към вкъщи. Реших да се поразходя малко преди да се прибера. Бях се загледала някъде и се блъснах в някой. Видях, че момичето с което се блъснахме е паднало.

-Извинявам се. - помогнах и да се изправи, но като видях коя е ми се искаше отново да я бутна да падне. Как може от целия град да се блъсна в бившата си съученичка

-Гледай къде вървиш, тези дрехи струват повече от тебе. - не се е променила, същата злобна кучка е.

- Виж какво надута патка такава, радвай се, че ти помогнах, защото можех да те оставя на земята и да те подмина. - викнах и тръгнах да се прибирам. Можех да и затворя устата, но нали умният винаги отстъпва.

  Отворих входната врата и чух как нашите пак  се карат. От няколко години се карат се за едно и също, вечния проблем парите. Отидох в стаята и я заключих, пуснах си любимата музика,преоблякох се с широки дрехи и реших да почета малко от книгата си. По едно време взе да ми се приспива, оставих си книгата, спрях музиката и се завих през глава.

   Алармата ми звънна, но тази сутрин не ми се бягаше и заспах отново. По едно време станах и видях, че ако не побързам ще закъснея. Влезнах в банята и се изкъпах набързо. След като излязох си облякох на бързо униформата, взех си нужните записки и  отидох до хола да си взема една ябълка. Видя, че мама още не е станала и тръгнах към академията. Влезнах точно на време и се настаних на последната редица. В стаята, вместо професора,  влезна директорката ни.

-Добро утро, бъдещи полицаи. Сигурно се чудите какво правя тук. Както вече разбрахте за работата, която осигуряваме в Ню Йорк. Всеки от вас си има партньор и с него ще се състезавате за работата, а не сами, да видим кои от вас работят най- добре като екип. Засега довиждане, ще се видим след две седмици за да разберем кои ще заминават. - каза директорката и остави всички ни с отворени усти.