През Девет Планини В Десета

Библиотеката

Усетих ръката му на бедрото си и веднага затаих дъх. Не можех да повярвам, че той беше тук, сега.

Често преди го поглеждах през рамо и го оприличавах на някой от високите върхове на планина. Защото всички го забелязваха и искаха да го покорят. А аз от време на време го поглеждах само за да се ориентирам, да видя къде се намирам спрямо него.

Не съм смятала, че ще стигнем до тук.

Аз бях обикновена. Слаба фигура, дълга кестенява коса, кефяви очи. Не бях мис красота. Докато той... Той бе мечтата на всяко момиче. Бе висок, широкоплещест, русокос и притежаваше неумолимо синкави очи. Какъв беше шансът нещо да се случи?

Днес обаче всичко се преобърна.

- Денят на книгата е в петък и ще ходим в Хеликон, нали? – попита Надя, която безгрижно крачеше до мен.

Разхождахме се из училищния коридор и наоколо бе шумно, но чувах разговора ни.

- Задължително! Прочетох „Отнесени от вихъра" и трябва да си взема и някоя друга книга от библиотеката после -ентусиазирано ѝ заобяснявах.

Тя ме погледна и събра вежди, знак, че размишлява.

- Знаеш ли.... Дочух, че Борис е нещо като помощник там.

Отворих широко очите си. Аз кандидатствах да бъда в библиотеката първа!

- Говориш за онзи красавец, който прилича на руски модел ли? Разбира се, че тези изкуфели библиотекарки ще изберат него пред мен....

- Е, недей така... Ти си по-умна!

- Ясно разбрахме, че не става въпрос за коефициент на интелигентност.

- Може и той да е умен, никой не може да бъде сигурен.

- Мхм.

Ловко отклоних разговора в друга тема и ускорих темпо към класната стая.
Ходех постоянно в градстата библиотеката. Толкова постоянно, че на практика живеех там. Уговарях с месеци библиотекарките да стажувам при тях. Не мога да повярвам, че са дали работата на някакво си момче! Дърти мръсници!

Качвах се по стълбите за градската библиотека. Бях далеч повече от ядосана.  Добре, просто ще си взема книга и ще седна да почета в читалнята. Всичко ще е наред. Ще се потопя в друг свят и всичко ще забравя.

Но какво да си избера... Прекрачих прага и миризмата на прах и стари книги ме приветства, това е раят. Поздравих хората в стаята и се насочих към Западноевропейската литература. Толкова много заглавия, толкова малко време. Искам да прочета всичко!
Усетих как доброто ми настроение се завръща. О, дом! Красив лиричен дом!

Дълго време избирах, докато накрая не взех първата мярнала ми се пред погледа от близкия рафт книга. Записах я и тръгнах към горния етаж, читалнята. Там рядко имаше хора и беше приятно и спокойно.

Още от влизането нещо ми направи впечатление, виждах нечий силует да седи на любимото ми място. Беше Борис! И това ли ми взима? Що за копеле! Първо работата - после фотьойла. Имах чувството, че кожата ми гореше. Чудех се как все още не съм задействала противопожарната аларма.

Той вдигна глава от книгата, която четеше. Не може да е красив и умен, нали? Боже, не причинявай на нас, смъртните, подобни бедствия!
Очите ни дълго време се взираха едни в други, докато накрая не завъртях главата си и не седнах до него на втория фотьойл. Ти си му ядосана, не го забравяй.

Беше неловко, чувах тежкото му дишане и трудно се съсредоточавах върху книгата. Налагаше се да препрочитам всяко изречение пак и пак. За десет минути бях прочяла точно... един абзац. Отчайваща съм!
С периферното си зрение го виждах как вдига глава от време на време и се вглежда в мен. Що за игри играеше? Аз съм бедно младо момиче, не мога да издържам на толкова много мъжки чар. Усещах топлинните импулси, идващи от тялото му. Кожата ми отново се подпали, но не от ярост.

И тогава стана всичко. Ръката му попадна на бедрото ми. Съвсем случайно, казах си.

Рязко го погледнах. Как ми беше името? Ръката му наистина ли  просто падна там? Да не би да си го представям? Може би нищо от това не се случва наистина.
В очите му обаче ясно се четеше страст. И тогава се изгубих. Едно знаех - нямаше начин да си го представям. Чувствата в очите му сякаш бушуваха, а аз виждах всичко. Беше толкова открит пред мен в този миг, толкова гол. Преди да се усетя, устните му вече бяха върху моите.

От цялата тази ситуация странното е, че не направих и опит да се съпротивлявам. Отдадох се. Сцената беше като от книга.

Ръцете му шареха по тялото ми, докато той задълбочаваше целувката. Аз изучавах косата му. Мека като възглавницата ми.

Откъсна се от устата ми само за да спусне горещите си целувки надолу по брадичката ми и после по шията. Затворих очи от удоволствие. Оставаше мокра диря, която ме караше още повече да осъзнавам в каква ситуация се намирам.

Натисках се с най-готиното момче в училище. С онзи висок връх. Вече не се ориентирах по него. Изкачвах го.

Той ме придърпа в скута си и използва момента, за да си поеме въздух, след което започна да целува мястото зад ухото ми, надолу, после пак нагоре, докато не чух дрезгавия му глас:

- Чаках този момент от първия миг, в който те видях. Бъди само моя.

Досега все твоя съм била.