През Девет Планини В Десета

Малката сива флашка

- Само недей да мигаш! - извиках припряно на момичето, стоящо на един крак пред огромната статуя.
- А мога ли да дишам? - попита през зъби Ния, опитвайки се да не помръдва.
- Не е препоръчително - отговорих й шеговито.
   Щракнах с фотоапарата и звукът от заснемане на снимката озвучи тихия следобед.
- Добре, може да дойдеш, доволна съм - заговорих като фотографът с достойнство, който се предполагаше да бъда.
- Най-накрая! Да си модел боли! - драматично замърмори Ния. Погледнах я отегчено и закрачих към близката пейка.
- А да си фотограф хич не е трудно - отговорих саркастично. Особено с плямпащи модели, добавих наум.
- Добре де, добре. Да, Мони, ти си творецът.
- Ммм, три безплодни години, докато получа признание. Страхотно се чувствам.
- Ще те черпя бисквитка.
- Твоя съм.
  Фотографията винаги е била връзката ми с живота. Хората обикновено дишаха с белите си дробове - аз дишах с изкуство, снимки, картини... Така се чувствах жива и пълноценна. Преобразувах от идея в реалност всички изображения в главата си. Това беше начинът да бъда изцяло себе си - изцяло Мони.
- Дразнител на 3 часа - прошепнах на Ния, поглеждайки към познатото лице наблизо.
Марио само ми се ухили насреща и закрачи със самодоволната си стойка към нас. Запознахме се в първата година от гимназията, когато той съвсем случайно реши да ми лепне прякор "Мъри", защото съм приличала на котка. Зная, зная, това е безкрайно сладко.

Не и когато за рождения ден ти подарят котешка храна и златна рибка с надпис "Не яж!". О, да. Сладко.

- Хей, Мъри, к'во става?

Усмихнах се фалшиво:

Снимам, задник, на какво ти прилича?

- Снимам.

- Мен кога ще ме снимаш? Насаме, ако може? - заговори флиртаджийски и ми намигна.

- Ил, ще прихвана СПИН само от индуендото.

Марио се обърна към Ния:

- О, Ния! Погрозняла си!

- И аз те мразя, педал.

- Е, момичета, удовоствие беше да си побъбрим, но трябва да тръгвам. Пиши ми, Мъри - завъртя се с гръб и ми прати въздушна целувка.

- Мечтай си - изкрещях след него.

Това момче ми лазеше по нервите години наред. Толкова е мазен, подмолен, нагъл...

- Май има нова прическа - заговори Ния.

- Ама ти сериозно ли?