През Девет Планини В Десета

Мотористът

Карам скейт по велоалеята, бадасс, знам аз. Покрай мен на пътя прелетява отново онзи моторист. С костюма на Спайдърмен. Или поне така ми изглеждаше.
Имах фетиш към мотористи. Ама голям. Имах фетиш и към точно този моторист. Засичала съм го няколко пъти из града. Не съм виждала лицето му добре. Но нещо в него ме привлича неописуемо много.
Един път, докато вървях нанякъде с майка си, го хванах да ме зяпа от далеч. И заклевам се, погледите ни се сляха.
При мисълта за него настръхвам. Свечерява се и аз ускорявам, за да стигна навреме за партито на Ванеса - близка приятелка.
След 10 минути каране вече съм стигнала пред къщата, която бумти от силната музика и тийнейджърски крясъци. Влизам и веднага виждам най-добрите си приятелки при голямата маса да си наливат алкохол.
- Запазете малко и за мен! - извиквам им, докато влизам през вратата.
Те ме забелязват и лудешки тичат към мен, за да ме посрещнат с прегръдка. Това се оказва леко трудно, защото партито е пълно с хора. Задушно е, усещам потта, миризмата на алкохол и цигари във въздуха.
Сиси и Мария се нахвърлят върху мен.
- Да, да, и аз се радвам да ви видя - едва процеждам, премазана в мечешка прегръдка.
Сиси ме поглежда със зла усмивка и искри в очите. Не ме разбирайте погрешно, обичам тази блондинка, понякога ме плаши и прилича на сериен убиец, но я обичам.
Мария, изглежда, също като мен не разбира какво става.
- Твоя човек с мотора е тук - най-накрая решава да ни просветли лудата блондинка.
За миг не й вярвам. Само за миг. После усещам как сърцето ми навлиза в ушите.
- Няма никакъв проблем дългогодишният ти кръш да се появи изведнъж на някакво си гимназиално парти... - успявам да измърморя.
Мария все още навързва две и две.
- Човече, сериозно ли? Сиси е блондито тук!
Мария неловко не засмива и поглежда кестенявата си грива. Да, грива. Пак се е къдрила и до утре ще и викам "Лъвчо".
Обръщам се пак към Сиси:
- Ама ти от къде си сигурна, че е той?
- Момче, той влезе с костюма тук и отиде да се преоблече.
Замислям се...
- Хубав ли е?
- Удържах си хормоните само защото ти си си го заплюла преди мен... - започва да се смее тя.
Поклащам глава и също започвам да се гърча от смях. И леко притеснение. Ами, ако не го засека? Или пък се видим, но той помисли, че съм първа братовчедка на Франкенщайн? Неволно съм погалила черната си коса, втренчена в една точка.
- О, не си и помисляй да драматизираш наум! - разтърсва ме леко Мария. - Ти си страшна мацка, на онзи ще му потекат лигите, като те види.
Сиси усилено се захваща да кима с глава:
- Вече виждам бебенца Спайдърмендчета. Ще ги карам да ми викат кака Сиси, не леля.
Намига ми на думата 'кака'.
Напомняне: Дръж децата си далеч от този педофил тук.
След половин час вече съм се отпуснала и танцувам наред с другите. И точно когато съм се развихрила най-много, усещам, че се удрям в нещо. Или някяго. Опа...
Вдигам поглед и ме посрещат блестящи зелени очи, плътни розови устни и по-добре изразени скули от моите собствени; къса кафява коса, вдигната на перчем и не на последно място - най-сексапилният пиърсинг на устата, който някога съм виждала.
Застреляйте ме, май се влюбих. Момчето ми се усмихва и ме пита как съм. Изглежда 1-2 години по-голям от мен.
Ще е недоразумение да кажа, че изгубвам ума и дума. Въобще се чудя дали някога съм ги имала.
Стоя пред него като препарирана. Сиси до мен май ме е усетила, затова леко ме бута с лакът, което ми е достатъчно, за да изтърся:
- Извинявай.
Той само поклаща глава.
- Не си виновна ти. Нарочно се блъснах в теб, за да се запознаем - усмихва се той от уши до уши.
КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!
Ама аз... такова... всеки ден срещам готини момчета, дето все това казват. Свикнала съм. Мхм, напълно.
Ехо, съвземи се.
Подавам му ръка:
- Вяра.
- Владимир.
Усмихва ми се отново.
ПРЕСТАНИ, БЕ МОМЧЕ. ДА ПРИПАДНА ЛИ ИСКАШ?!
Започваме някакъв разговор, но аз съм предимно разсеяна, гледайки как пиърсинга се плъзга леко по устните му, докато говори.
-... Не мислиш ли? - пита накрая той, но всичко останало ми е като в мъгла. За какво говорехме?
- Ъмм?
Той само се засмива.
- Говорех за филмите, които дават в киното тук - леко се изчервява. ИЗЧЕРВИ ЛИ СЕ?! Чакай, как сме стигнали до тема филми?
- Мхм? - подканвам го, като повдигам една вежда.
- Казвах, че на мен ми хареса най-много Дедпул, всички други бяха скучни, не мислиш ли?
Усмихвам се широко.
- Шегуваш ли се? Дедпул ми е един от любимите филми!
Така след десетина минути сме в стаята на Ванеса, и двамата лежим върху мекия килим и си говорим за какво ли не.
Но като всичко хубаво, и това си има край. Вратата рязко се отворя и Ния, като ме вижда, почти извиква:
- Вяра, май момчето, дето си харесваш, е тук. Онзи с мотора, Спайдърмен.
Иска ми се да заколя първо Ния, после и себе си. От някъде се появява Мария, която я издърпа назад и отново затворя вратата.
Защо земята не се отвори и не ме погълне? Заклинание ли ми трябва? Мислено й пращам надрусани пингвини да играят ръченица като дар.
После се връщам в реалността и решавам да поема риска и да погледна Владо. Цялата съм червена. Пред мен е и е показал на яве най-глупашката си усмивка.
- Значи, си падаш по такива момчета?
- Ъ-ъ, аз...
Изведнъж забравих азбуката. Вижте, това си е вече нечестно.
Владо става и ми подава ръка.
- Ела с мен.
Въобще не му мисля и се запътвам с него извън къщата. Стигаме до мотор. Бебчето на мама, готова съм да се разплача. Толкова... толкова е красив.
Владо изважда от джоба си маската на Спайдърмен и ме поглежда.
Аз се усмихвам.
- Така или иначе знаех, че си ти още от началото.
Той само повдига вежда и се усмихва.
- Хм, така ли, госпожице Падам-си-по-момчето-Спайдърмен-с-мотор?
Скръствам ръце пред гърдите си и го поглеждам предизвикателно:
- Да, така.
В следващия момент усещам устните му да се движат върху моите. Без колебание отговарям на целувката и увивам ръцете си около врата му, неговите стегнато обхващат талията ми и ме придърпват още повече към тялото му. Целувката се задълбочава още повече, когато езикът му се преплита с моя. Цялата съм гореща и едва дишам. Накрая и двамата се отдалечаваме едновременно един от друг, за да си поемем въздух. Той ми се усмихва и няма начин да се сдържа и аз.
- Нека ти кажа една тайна. И аз си падах по теб.
Прехапвам устни от радост.
- Искаш ли сега едно кръгче с бога на моторите, най-красивия... най-смелия и забавен...
Засмивам се силно и се качвам да мотора:
- Ще ти се.