Бини е момиче, което е страдало много, но тя не е признавала на никой! Затворила е всички чувства, които смята за излишни. Дали тя ще поеме риска да страда отново? Това ще се разбере с времето.
-Защо ме гледаш така?! -изкрещях като психично болна, но без отговор... -Ехоо! Жив ли си? -Т-т-ти си кр-расива! -каза най-добрият ми приятел, Евгени. -не съм те вигдал с рокля от 4-ти клас! -не се здържах и се засмех на тъпото му изражение... -Внимавай, че ченето ти е на косъм да падне... -хилех се като шитаво лайно. -Защо изведнъж реши да сложиш рокля? -гати любопитната на напаст... -Все пак това е завършването на 12-ти клас и началото на... -той ме прекъсна. -"Все пак това е завършването на 12-ти клас и началото на сбъдването на мечтите ми! "-каза, като се опита да издокара гласът ми... Кретен! *хили се на ум*-Знам, знам... И забравих, че това ще се случи с мен! -*лепна 300 каратова усмивка* -Да, да... А сега да вървим към училището! -ударих го по връта, защото го обичкам... *отново се хили като олигофрен* -Айшшш! Това заболя! Събина Ангелова Стефанова, ужасна си... -Евгени Калоянов Коев, много си бавен! -затичах се към училище, а той ме гонеше. Той се измори и седна, а аз го издебнах!(Лоша вее) -Бу! -той падна от страх и му се хилех, докато го прегръщах. -Бебоо! Всичко е наред... -Гати проклетия дявол! -направи ядосана бебешка муцунка!.. -#КокатоСиДарОтДявола-смеехме се и се запътихме към училище. ^След 2 часа^ -Събина Ангелова Стефанова. -каза директораката на училището пред цялото училище! -Ти завършваш с отличен! Поздравления! Ти си една от най-добрите ни ученички! -аз отидох при нея с 24 каратова усмихка и си взех дипломата. Бях на ръба да се пръсна от щастие! Сега оставаше да замина за Корея (Южна хе-хе)!.. Но някой прекъсна мислите ми. -Хей, Събина! От кога не сме се виждали ха-ха! Курва мръсна! -А ти защо ме наричаш така? -казах със самодоволна усмивка! -Нека позная...Защото Димитър ми ръкопляскаше! Оле боже... Много съм гадна... -всички около нас се хилеха, а тя се ядоса! -Айш! Кучка мръсна! -Нали бях "курва мръсна"...Горката Веси! Има проблем с паметта... Искаж ли да се лекуваш?........В лудницата! -всички се смееха, а тя се ядоса още повече и ми се нахвърли... -Да видим сега как ще те погледнат... -не си довърши изречението, защото я фраснах. Тя щеше да отвърне, но тогава учителката ни дойде и ни разтърва. Ето как гледам на Веси:
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
