I need your love before I fall

Ще заминавам ли?

                ^Гледна точка на Арден^
Джънкук много се замота в къщата на Бини и Евгени... (Малко первезни мисли *намиг-намиг*) Когато най-накрая се прибра всички го базикаха.
-Хейй! Направихте ли цуни-гуни? -започна Тае.
-Видя ли и задника? *хили се мазно*-попита го Юнги.
-Нейният не, но ти си задник, а те виждам всеки ден, така че... -затапи го Куки и всички се смееха без Юнги естествено.
-Мързи ме да ти го върна... -отговори Юнги.
-Типичен Юнги... -казахме всички в един глас.
-Сега кажи... Какво правихте с Бини? -любопитствах аз.
-Нищо особено... Гледахме филм, ядохме и си говорехме. -отговори ни простичко Джънкук.
-Ии... За какво говорихте? -продължи с въпросите Чим-Чим.
-Казвахме разни факти за себе си, говорихме си разни простотии и това е...
-Мхм.... -заяде се Джин.
-Омма! -ядоса се Джънкук.
-Ти омма ли ме нарече?! -попита Джин.
-Може би...
-Ах ти! -Джин не довърши, защото го прекъснах.
-Така... 1-во. Ти наистина си майката на групата и 2-ро. Храната е готова!
-ХРАНАААА! -всички се разкрещяха в един глас.
-Ам,Арден... Какво е това? -попита Юнги.
-Това е баница! Българска традиционна храна. Бини ми я направи, харесах я и открих рецептата. И ето ме сега... Готвя чужда храна за 5 бебета +родителите им!
-Ммм! Адски е вкусно! -каза с пълна уста Намджун.
                           ^След 3 дена^
             ^Гледна точка на Евгени^
Беше събота към 18:30 и Бини излезна. Бях сам вкъщи и реших да се натъпкам с всико, което е в хладилника... Тъкмо изкатах всичко и чух някой да пищи като за световно! Стреснах се и проверих, но нямаше никой. Реших да питам Арден и другите дали знаят нещо...
Звъннах и след около 5 минути ми отвори Хосок.
-Хей! Ам... Чух някой да крещи и реших да питам вас дали сте видели нещо...
-Оо! Това беше Бини!
-КАКВО?!!
-Спокойно! Влез и ще разбереш защо се изпищя така...
-Ок.
Иии сега разбрах. Като влезнах видях всички от школата и.
-Хей, Евгени! -поздрави ме Йоана. (Най-добрата приятелка на Бини от школата)
-Хей! Защо сте тук? И как?
-Ами... Биасът на Бини звънна на господина и ни даде билети за тук, за да изненада Бини. Много сладко!
-Ам, биас ли каза? -тогава се обади Джънкук.
-Амм... Да!
            ^Гледна точка на Джънкук^
Като чух това веднага взех Бини и я вкатах в стаята ми. Заключих и тогава я залях с въпроси...
-Защо? От кога? Какъв беше смисъла? Какво си мислеше? -попитах Бини.
-Аммм... За какво става дума?
-Защо криеше, че съм ти биас?
-Поради няколко причини. Защото ако си мислиш, че ще ме питаш "Кой ти е биаса от групата?" и аз изтърся нещо от рода "Ти си ми биас, Куки! Обожавам те!" предположение, че се познавахме от 8 часа?!
-Всъщност... Сега разбирам.
-Ол! И защото ми беше интересно кога ще разбереш. Хах! Само как ме сваляше, за да ми станеш биас! Даже ме целуна! Хахах! -смееше се с цяло гърло.
-Ами... И без това сега ми каза истината, защо да не ти кажа и аз?! Мисля, че имам някакви чувства към теб...
                  ^Гледна точка на Събина^
Това като го чух умрях права. Не можех да мърдам. Не можех да повярвам!
Ама... Т-ти сериоз-зно ли? -едвам проговорих.
-Мхм... -каза и заби поглед в пода.
-Ам... Не знам к-какво да кажа...
-Хах! -изсмя се леко той.
-Какво м-му е смешното?
-Сетих се как като ни видя, блокираше на всяка буква! Беше много сладка!
И двамата мълчахме известно време, защото не знаехме какво да кажем. Изведнъж той ме прегърна! Когато преосмислих всичко му отвърнах.
            ^Гледна точка на Джънкук^
Известно време мълчахме и не знаехме какво да кажем... Аз я прегърнах, защото просто исках.
-И какво сега? -попитах я.
-Ами не знам... Бих ти отговорила, но още не мога да си го побера в главата, а и се познаваме от седмица... Не отказвам! Но ще ми трябва време.
Разбирам я. Все пак... Наистина се познаваме от скоро.
-Разбирам те!
-А и кога се връщате в Корея?
-След 2 месеца.
-Значи сте тук за лятото... Дори и да приема, за такова време какво ще стане?
Ама тя е права!... Едно лято какво е? Е... Пак е нещо, ама ако се харесваме наистина няма да стане така.
-Аз ще ходя в университет, а ти имаш кариера... -продължи тя и тогава се сетих!
                ^Гледна точка на Събина^
Като го казах, той изведнъж грейна! Защо?
-Какво ще учиш?
-Ами... Влизам с танци и рисуване. Защо?
-Защото може да учиш и в Сеул!
-Пари от къде бе?!
-Как от къде? От нас!
-Аа не! А и Евгени как ще го оставя?
-Ще вкараме и него.
-И Арден ще ми липсва...
Тогава тя влезна. Пак си задавам въпроса:Защо?!
-Ще се преместя в Корея! Готово! Няма как да откажеш.
-Ти всичко ли чу? -попита Куки.
-Чух за университета и за местенето в Корея. Да не е имало и друго?
-Ами... -погледнах Куки и той разбра, че го питам да и кажа ли за часта с харесването. Кимна ми в съгласие и и разказах.
-Лол!! Това не се чува всеки ден! Знаех си, че има нещо между вас... Но ти си права за това, че още не се познавте добре. -каза, сочейки към мен.-но пък дори и да не станете гаджета ти отново трябва да приемеш да отидеш в Корея!
-Защо? -учуди се Куки.
-Защото все пак от доста време мечтаеш да отидеш там! Не може да изпуснеш шанса...
-Оххх... Много ми дойде на главата! Просто, трябва да помисля.
Тогава отидох на терасата и просто зяпах в една точка. Седях така сигурно 30 минути и чух стъпки зад мен... Обърнах се и видях Джин.
-Хей! Добре ли си? -попита ме загрижено той (кхъм-кхъм Джин омма кхъм-кхъм)
-Да... Просто много неща са ми на главата и дойдох тук да помисля малко.
-Ам... Ще ми кажеш ли какво ти е в главата, та си тук да "помислиш"?
-Еее! Нахалник...
-Просто искам да ти помогна.
-Щом ми даде да кажа на Арден, значи ще мога и на теб! Добре... Джънкук разбра, че ми е биас. После ми каза, че има чувства към мен! После осъзнахме, че дори и да приема да сме гаджета, за 2 месеца какво ще стане? Тогава той ми предложи аз, Евгени и Арден да живеем в Корея!
-Лол!... Ами... Наистина ти е дошло в повече.
-Мхм...
-Помисли над решението си! Това е добра възможност. А! И ти имаш ли чувства към него?
-Ами... Аз...
-Ще го приема за да! Кое според теб ще е правилно?
-Да замина за Корея! Но проблемът е друг... Джънкук ми предложи вие да ни платите билети, квартира, университет и всичко, а аз не искам да ни давате толкова много пари!
-Хах! Имаме пре-пре-пре-достатъчно, за да го направим! Не се тревожи за това!
-Да, но... -иии той ме прекъсна.
-Без "но"! Щом го искаш, ще стане! След 2 седмици ще си в Корея и няма да откажеш!
-Оффф! Някой някога отказвал ли ви е за нещо?
-Да. Мейнджъра не се съгласи с идеята на Джънкук да си направи пиърсинг.
-Той е искал пиърсинг?
-Беше тийнейджър!
-Амм... Ок.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°………………………………………………………√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^||||||||||||||||||||||||||||||||~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••_______________________________________\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\
¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶ΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠ'''''''''''''''''''''''''''''''
Ето я 5 глава!
1.Съжалявам, ако има правописни грешки!
2.Има 1184 думи! ●︿●