I need your love before I fall

Срещата #1 (Хосок×Арден)

^Гледна точка на Хосок^
^След 4 дена^
Аххх! С Арден се сме си говорили от случката преди 4 дена... Поне не сме го правили, че нямаше да мога да я погледна в очите после и добре, че беше тя, за да си спомни всъшност какво е станало.
°Ретроспекция°
Беше към не знам... Може би 03:30. Бяхме мъртво пияни! Няколко момичета ни се навъртаха... Дори и момчета... Накрая ни писна да гоним всички и решихме да се прибираме!
След неизвестно време се прибрахме. Изведнъж лидера на групата се обади...
-Хах! Хайде да играем на криеница. -попита Намджун и всички се съгласиха.-Ок! Аз ще броя до 20! Скрийте се.
Решихме всички да се скрием в къщата на Арден. Всички се пръснахме навсякъде из къщата, за да може ако дойде, да не намери всичките!
Минаваха вече 40 минути и никой не дойде. Изведнъж някой се обади.
-Явно няма да ни намери! Хайде да играем на предизвиквателства!
-Ок! -казахме всички в един глас и се събрахме в хола.
-Кой ще върти първи? -попита Юнги.
-Ами... Кой предложи да играем? -обади се и Арден.
-Аз! -отговори ентусиазиран Таехюнг.
-Ами... Върти първи! -казах.
-Ок! -той завъртя и се падна Джин. -Така... Предизвиквам те да попиташ Юнги "Ще ми го навреш ли?"*смее се подло*
-Еее... Поне е само игра! -каза Джин и си изпълни заръката, докато всички се смяхме като напушени.
-Омма, върти! -размрънках аз.
-Ок, чадо! -той завъртя и се падна Арден.-Хмм... Нещо гадно, подло, первезно и т.н.... Сетих се! Да спиш гола с Хосок! Той също да е гол, за да е честно... *усмихва се первезно*
-Ехх! Ей сега ще го направя... НА КУКУВО ЛЯТО! Дай друго!
-Няма! Ако не го направиш...
-Какво?!
-Ами... Ддз! Просто го направи!
-Оффф! Сори, Хосок, но аз никога не губя!-каза леко засрамено Арден.
-Оо! Аз нямам проблем! *усмихва се мазно*
-Ами хайде де! Лягайте на дивана, а ние ще се настаним по стаите! Спи ми се... -разрънка се Юнги.
-Ами къш! Чао! Аривидерчи! -разкара ги Арден.
Така ние заспахме голи на дивана.
°Край на ретроспекцията°
Що за тъпанар ще се съгласи мамка му?!! Ем... Явно мъртво пияният Хосок! Много съм зле... От тогава сме си говорили само в компанията на някой друг. Стана ми гадно... Личеше си, че и на нея това не и харесва! Но не я виня... Наистина е неудобно! Но събрах смелост да и се извиня и да поправя тази каша!
Тъкмо тръгнах към тях и тя излезе... Тръгна в посока към любимият и парк. Тя не ме забеляза и реших да я последвам! Не е най-добрата ми идея, но такъв е живота... И както предполагах, тя отиде в парка.
Седна на една пейка и се загледа в небето... Явно се бе умислила! Около 5-6 минути по-късно се разплака! Не се сдържах и отидох да и помогна.
-Хей! Защо плачеш? Какво е станало?! -попитах я.
-Защото съм смотана, ето защо! -каза едвам-едвам.
-Хеей... Кой ти го каза това?
-Аз! А и сигурно и ти мислиш така...
-Пфх! Защо да... Олл! Сега се сетих. -казах и тя заплака по-силно. -Ааа, не! Стига си плакала! Нищо не си направила! Я се успокой... Аз всъщност...
-Какво?.. -попита ме учудено и аз издишах.
-Аз много съжалявам за това! Сега заради една тъпа грешка дори не си говорим и аз...
Тя прекъсна лекцията ми с целувка! Беше нежна и пълна с любов. Аз и отвърнах, защото имах чувства към нея! Май само тя не знаеше... Ама то и аз идиота не повярвах, като ми казаха за чувствата на Арден към мен! Малоумник! Не спирах да си го повтарям...
Когато се отделихме един от друг, тя веднага заби поглед в земята, а аз леекичко се засмях.
-Защо с-се смееш? -попита ме учудено, но не ме погледна...
Хмм... Това не ми харесваше! Хванах брадичката и с два пръста и насочих погледа и в мен. Аз и се усмихнах мило, както и тя!
-Виж... Аз много, много...
Осетих се, че ще ми се извинява, но я целунах, преди да каже "съжалявам". Като се отделихме и признах...
-Не ми се извинявай! Аз имам чувства към теб и знам, че и ти имаш към мен! Защо ми се извиняваш, че ме правиш щастлив? *усмихва се* Та направо да премина на въпроса: Ще ми бъдеш ли джагия? -след като я попитах я хванах за ръката.
-Аз... Д-да! Разира се! -отговори и ме прегърна.
-Ееее! Стига де! -чу се детски глас от някъде. Тогава се появи някакво 6-7 годишно момченце пред нас. -Аз ОБОЖАВАМ Арден Чо! Тя ми е любимата певица! Ще бъдеш ли мое гадже?
-*смее се* Мисля, че имаш време за тези неща... Ще откриеш правилния човек и повярвай ми, едва ли ще е сега! -отговори му тя.
-И също така... Как да го кажа? Абе, махай се... Тя е моя! -казах и той почна да хлипа. -Виж еей там! *сочи малко момиченце*Мисля, че е мноого готина!
-Хмм... Прав си! -каза момчето.
-Хайде, тигре! Отивай при нея и я спечели! -обади се и Арден.
-Арасо! -тогава той тръгна.
Лол... Аз изревнувах от 7 годишно. Напълно нормално! Не е страно! Нее!
-Ок... Сега сме сами! Е, не точно, ама онова дете се махна. -казах аз.
-Ооо! Как го изревнува! Спокойно...*смее се*
-Айшшш! Човек да не разкара нахално същество от теб! По-добре е без 7 годишно, което те сваля и мисля, че заслужавам награда!
-Боже... Бебе такова! *смее се*
-Яяяя! Спри де...
-Кое?
-Спри да ми се смееш!
-Смея се на това, че Юнги видя всичко... -посочи стоящият зад мен човечец и тя не сдържа смеха си...
-Мамка му... Юнги, скъпи приятелю, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТУК?! -добре де, малко се ядосах.
-Яяяя! Успокой се де! Разхождах се и ви видях. Реших да послушам малко, но Арден ме видя... Защото е супер готина, не ме издаде и тогава се появи онзи плейбой! -каза Юнги и се засмя.
-Амм... Гладен съм! -не знаех какво да кажа...
-Хайде да ядем в KFC! -предложи тя.
-Пфффф! Какви боклуци ядете...-направи се на възмутен Юнги.
-Я ми напомни кой изяде три чийзбургера, една голяма кола и пай с горски плодове! -затапих го.
-Ееее! Все пак танцувахме 8 часа...
-Ако мислиш това за оправдание...*смее се*-обадих се отново аз.
Та... Отидохме (с Юнги...) в KFC. Набухахме се с пиле (не се сдържах... 😂) и разни други боклуци и се придрахме. Влезнах да се къпя и си мислих за две неща:
1.Убийството на Юнги.
1.1.Как ще го убия?
2.1.С какво ще го убия?
3.1.Кога ще го убия?
4.1.Какво ще правя с мъртвото му тяло?
2.Арден!
1.2.Ще излезем ли пак?
2.2.Къде ще излезем?
3.2.Кога ще излезем?
4.2.Какво да и подаря?
Абе, подобни неща... Като излязох Юнги дойде да ми досажда.
-Хосок, тя скъса ли вече с теб? Какво ще правиш с онзи нацепин батка? *смее се* Ще я преодолееш ли?
-С него не знам какво ще правя, но планирам какво ще правя с теб...
-Моля?
-Нищо!
-Какво каза?
-Казах "нищо".ТРЯБВА ЛИ ТИ СЛУХОВ АПАРАТ?
-Имах предвид преди това бе, глупендер!
-Забравих... *смее се*-не забравих! Просто го дразних...
-Хосок, не се прави!
Игнорирах го (смееки се)
'''''''''''''''''''''''''''''''
'''''''''''''''''''''''''''''''°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°...............................................................√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√√^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^||||||||||||||||||||||||||||||||~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••_______________________________________\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\
¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶ΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠΠ'''''''''''''''''''''''''''''''
Ето я 9-та глава!
1.Съжалявам, ако има грешки! 🙏
2.Тук има 1210 думи. 👏👏👏