I remember you

Първа глава

"- Скай. Имам да ти казвам нещо. - каза той унило.
Двамата лежаха до палатката си, по средата на нищото и се любуваха на звездите.
- Да? Какво има мило?
Думите ѝ не му помогнаха особено - стана му по-гузно.
- Ами... Хм... Аз...
- Изпюй камачето, просто.
- Ох.., родителите ми ще се връщат в Корея и трябва да замина с тях.
Каза го на един дъх, защото му беше трудно, знаейки как ще се почувства приятелката му.
- Толкова!? Една шибна година!? Съдбата ми ме мрази, защо ме срещна с теб, като сега ме разделя!??
Ядоса се, но какво повече можеше да направи?
- Аз.. съжалявам, но не зависи от мен.
- И кога ни е последната вечер?
- ..Днес.
- Естествено, в последният момент.
- Исках да си прекараме хубаво."

•~•

Америка, Калифорния, Сан Франциско. 16.09.2009

Началото на последната учебна година за Мин Юнги. Нормално за началото на годината има нови ученици, двама - момче и момиче. Момчето се бе настанило до друго самотно момче, подхождаха си, и двамата са геймъри. За Момичето има две места - до Юнги или момиче от надутите в класа. Името ѝ е Даймънт, дори то говори, че е важна. Има прекрасна лъскава черна коса, бледа кожа, големи изразителни очи, които те пленяват. Една от многото ѝ предци е била египтянка. Тя е наследила красотата ѝ. Даймънд всъщност искаше Скай да седне до нея, видя ѝ се от нейния вид както се казва.
Забеляза интересното ѝ излъчване със синьозелените ѝ очи и червена коса, която в момента беше навита с маша, създала небрежни къдрици. Колко е дребна, примесено с помощта на усмивката ѝ, която има тръпчинка на лявата буза, би запленила всяко момче без проблем. Беше облечена с бял потник, който е приблизително прилепнал и се показваше мално от ханша ѝ, прилепнали тъмно сини джинси със доста ниска талия. Върху потника си имаше жълт суичър, който покриваше само до средата на корема ѝ и подчертаваше бюста ѝ. Раница с цвят бордо и пастелно зелена щампа на нирвана, която носеше на лявото си рамо.
Червенокоската не можеше да реши, понеже момчето я гледа с жални очи. Дали, защото му се спи или, че не иска тя да сяда до него? Точно тогава шофьорът ѝ изкрещя "Сядай! Потегляме." Автобуса потегли и тя тръгна да пада към азиатеца, но се овладя и седна до него. Седнала веднъж няма мърдане.
Юнги бе облечен по най-обикновен начин. Нормално за човек, който не мисли много за дрехите си и хваща първото нещо, което погледне в гардероба. Широка черна тениска, обикновени дънки и широк сив суичър му описваха тоалета.