Fuck you (Yonmin)

*1*

    Всичко започна, като просто приятелство, но като се замисля дори и приятели не бяхме, а сега живеем заедно. Честно казано не го очаквах, защото всичко бе като в ада от началото. Но, за да разберете ще започна историята от самото начало.

    Започваше вторият срок от учебната година. За да не закъснея, от вечерта си бях приготвил чантата и дрехите. И в този момент си мислите този е бахти загубения. Емииии може би съм. Да се представя. Аз се казвам Парк Джимин на 17 и живея в Сеул. Последна година в гимназията. Живея в общежитие близо до гимназията, защото на нашите не им дреме за живота ми и за самият мен. Нямам приятели, но не съм самотен. Аз съм президента на класа и, за това съучениците ми обикновено ми задават въпроси или обсъждаме някакви теми, а и съм любимец на учителите. Никой не ме закача, макар че обикновено в Wattpad историите, които чета........ ами с няколко думи аз до сега трябваше да съм пребиван всеки ден до смърт. Уча усърдно и работя, защото няма кой да ме изхранва все пак, а и за колеж, ако не мога да взема стипендия. Не излизам много, а ако не съм в леглото, до тоалетна или на масата с купичка зърнена закуска, обикновено слушам музика, чета книги и истории в Wattpad, а и уча.Мислите си колко е скучен живота на този човек, но на мен ми е добре.

    Вече стоях в класната стая и чаках стаята да се напълни. Отново бях първи. Радвам се, че има униформи само трябваше да си избираме ризи. По пътя нямаше нищо интересно. ОФФФФ не съм по тези работи, да обяснявам и разказвам за деня си. По пътя просто слушах музика и ходих ТОЧКА. Стоях си и изведнъж получих съобщение, но се учудих. На мен съобщение, трябва да са се объркали. Извадих телефона си и го проверих беше от Сън Ан. Тя е хазяйката. ''Тей, като си сам, а в общежитието няма свободни стай вече, ще ти доведа едно момче след часовете. По-точно ще имаш нов съквартирант.'' гласеше съобщението. Офф страхотно сега ще ми се натресе и някакъв, ама направо супер. Докато се усетя в стаята вече кънтяха гласовете на почти всички от класът ми. Госпожата влезе и звънеца изби.

- Деца как мина между срочната ваканция?- попита- Написахте ли си домашните и кой иска да го изпитам?- изведнъж усмивките на всички спаднаха и всеки се опита да не се забелязва.

-Аз- извиках почти, а госпожата ми направи знак да стана и отида до нея на дъската. Минах с ръка през оранжевата си коса и започнах да чета есето си на тема ''Живота на човека''.

- През живота си човек не трябва само да се тъп..- не довърших, защото две момчета влязоха в стаята. 

-Какво искате момчета?- попита госпожата, а те просто подадоха едни листи. Заленокосият ме погледна злобно и се блъсна в мен нарочно.

  Оффффф нз какво правя с живота си. Няква пълна боза. Днес не ми е ден за писане, но все пак, ако ви хареса СЛУЧАЙНО я вотнете. Много е кратка, но ме мързи и може би утре или в други ден ще пусна новата част. Това е новата ми идея и ви Благодаря предварително <3 <3 <3 

пс. Ако има грешки ми простете :)